Определение № 413 от 12.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2634/2014 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от В. П. Балканска от [населено място], чрез процесуален представител адвокат Г. Д., срещу определение № 3186/12.02.2014 г., постановено по гр. д. № 1875/14 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, II–г въззивен състав. С обжалваното определение е потвърдено определение № 6/13.01.2014 г., постановено по гр. д. № 21664/2013 г. на Софийски районен съд, с което е върната подадената от В. П. Балканска срещу М. К. и П. К. молба за защита от домашно насилие. За да се произнесе, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, констатира следното: На обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определения на въззивни съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по–нататъшното развитие на делото, но само ако са постановени по дела, решенията по които подлежат на касационно обжалване /арг. чл. 274, ал. 3, т. 1 вр. чл. 274, ал. 4 ГПК/. В настоящия случай съдебното производство е образувано по реда на Закона за защита от домашно насилие, производството по който е двуинстанционно. Подаденото искане за защита се разглежда от районния съд като първа инстанция, а решението му подлежи на обжалване пред съответния окръжен съд, който се произнася с окончателен съдебен акт /чл. 17, ал. 6 ЗЗДН/. При положение, че постановено по искането на В. П. Балканска решение не би подлежало на касационен контрол, то и определението, с което производството по това искане е прекратено, също не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на основание чл. 274, ал. 4 ГПК. Ето защо частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради което, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,