Решение № 3583 от 31.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12416/2014 г.

Решение № 3583 от 31.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12416/2014 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителният процесуален кодекс /ДОПК/, вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ НАП, срещу Решение № 1846/7.08.2014 г., постановено по адм. д. № 3313/2012 г. на Административен съд Пловдив, с което е отменен ревизионен акт /РА/ № 131202346/11.07.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, ИРМ - Кърджали, потвърден с решене № 1270/28.09.2012 г. на директор на дирекция "ОУИ" град Пловдив при ЦУ на НАП /понастоящем дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ОДОП. Твърди се материална незаконосъобразност, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебният акт - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита за неправилен извода на съда, че след като "Гаро" ЕООД не е ползвало данъчен кредит по процесните неосчетоводени фактури, то липсва основание да му се начисли ДДС върху покупната им стойност и определената от органа по приходите надценка в пълен размер. Според касатора не е спорно, че РЛ е получило стоките по процесните фактури, но същите не са осчетоводени през периода 1.01.2008 г. - 28.02.2011 г. и не е упражнено право на данъчен кредит по тях. Същевременно в хода на ревизията е установено по безспорен начин, че дружеството не е отчело приходи от последващите продажби на стоките по спорните фактури. Предвид тези констатации несъмнено е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, поради което законосъобразно с РА допълнително е начислен ДДС в размер на 20 055,14 лв. Наред с това касаторът счита, че необосновано съдът се е позовал на приетите по делото експертизи СТЕ и ССЕ, които са оспорени в с. з., като не ги е обсъдил в съвкупност с останалите по делото доказателства. Също изтъква, че вещото лице Дробенов е инженер технолог по хранителни технологии, а не икономист. Моли да бъде отменено обжалваното решение, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Гаро" ЕООД, чрез адв. Демерджиев, оспорва жалбата. Моли да бъде потвърдено решението на административния съд като валидно, допустимо и правилно. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, счита постъпилата жалба за допустима, като подадена в срок, от активно легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АС - Пловдив е бил РА № 131202346/11.07.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, ИРМ - Кърджали, потвърден с решене № 1270/28.09.2012 г. на директор на дирекция "ОУИ" град Пловдив при ЦУ на НАП /понастоящем дирекция "ОДОП"/, с който на "Гаро" ЕООД допълнително е начислен ДДС в размер на 20 055,14 лв. по повод установени като неосчетоводени покупни фактури, касаещи 2008 г., 2009 г. и 2010 г. Ревизията на "ГАРО" ЕООД е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, като основата за облагане с косвен данък е определена по реда на чл. 122, ал. 2 от кодекса, тъй като са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, а именно - наличие на данни за укрити доходи. До този извод органът по приходите е достигнал след като е установил, че определени доставчици са издавали на РЛ фактури за продажба на стоки, като същите не са намерили отражение в дневниците му за покупки и в счетоводните му регистри, съответно дружеството не е отчело и последващата продажби на стоките по тези фактури. Същевременно е констатирано, че спорните данъчни документи са включени в дневниците за продажби и в справките-декларации по ЗДДС. Спорните доставки са фактически извършени, същите са платени в брой, а стоките са реално транспортирани до търговския обект на купувача и фактурите са отразени в техните счетоводни регистри. За да се определи установените с РА задължения, за всяка една от процесните години, е определена общата стойност на доставените стоки по фактурите, които не са намерили отражение в счетоводството на ревизираното лице и са определени неотчетени приходи от продажби. Същите са изчислени на база установена надценка на стоките, която е определена на 7% и на 18%. За начисляване дължимия размер на данъка и за неговата изискуемост към бюджета, по повод установените неотчетените приходи, са приети периодите -м. 12.2008 г., м. 12.2009 г. и м. 12.2010 г. и върху тези приходи, органът по приходите е начислил на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 122 от ДОПК допълнително дължим косвен данък общо в размер на 20 055.14 лв., както следва: за 2008 г. - 345.15 лв., за 2009 г. - 3 399.99 лв. и за 2010 г. -16 310.00 лв. Според решаващият състав релевантно е обстоятелството дали ДДС е бил начислен при последвалата реализация на стоките по фактурите след преработката им. При съвкупен анализ на доказателства, в това число и от събраните по делото експертизи, съдът е установил, че "Гаро" ЕООД е начислило и внесло дължимия ДДС при реализацията на стоките по процесните фактури. Предвид на тези констатации, съдът е приел, че с оспорения РА този внесен ДДС се начислява за втори път на дружеството, което е в разрез с принципите на данъчен неутралитет и пропорционалност, действащи при облагането с ДДС. По делото не са ангажирани доказателства от приходната администрация, че т. нар приходи от процесните фактури са укрити. Напротив от анализа на доказателства и ССЕ се установява, че доставките не са укрити и данни за тях са налични в счетоводството на дружеството-жалбоподател, което е упражнило правата си в хипотезата на чл. 72, ал. 1/предложение второ/ от ЗДДС /заключение по ССЕ - л. 505/ . Предвид установеното по-горе, съдът е извел извод за липса на основание за извършване на ревизия по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, т. е. липсват укрити доходи, съответно не са налице предпоставки и за начисляване на ДДС върху стоките по процесните, неотразени в счетоводството на дружеството фактури. Така постановеното решение е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Съгласно чл. 122, ал. 1 от ДОПК органите по приходите могат да приложат установения от съответния закон размер на данъка към определена от тях по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от изчерпателно изброените обстоятелства по т. т. 1 - 7 от същата разпоредба. Установяването на основанията следва да е доказано с допустимите по реда на ДОПК доказателства, като доказателствената тежест за това е на органите по приходите. В конкретния случай органът по приходите е релевирал основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК и следователно в тежест на органите по приходите е било да установят, че за ревизирания период ревизираното дружество е укрило приходи. Мотивът за извършване на ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК е наличието на фактури, за които се твърди, че не са отразени в счетоводството на "Гаро" ЕООД. От заключението на назначената по делото ССчЕ се установява, че част от процесните фактури са осчетоводени през 2011 г. в дневниците и в счетоводните регистри през м. 05 и 06., в срока по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС, като данъкът по тези фактури е начислен като задължение към бюджета в счетоводството на дружеството - ответник по касация в данъчния период на осчетоводяване на фактурите по Дебит с/ка 4531 "Начислен данък за покупките" и по Кредит с/ка 401 "Доставчици". Част от фактурите са издадени през месец декември 2010 г. и стоките по тях са били налични през май 2011 г. Същите са отразени в счетоводните регистри и по повод на извършените от дружеството доставки в тази връзка е начислен и внесен ДДС. Доставените стоки по "неотчетените" фактури са преработени от "Гаро" ЕООД в месни изделия и са реализирани със съответния начислен ДДС разчетен /внесен/ към бюджета. Наред с това СТЕ потвърждава, че закупените с фактурите стоки - добавки за храни, свинско драно месо трупно и свински бадер, подправки, са необходими съставки и суровини за произведените месни продукти от дружеството като същите са вложени и са реализирани с продадените месни изделия. Заключенията са обсъдени от съда в хипотезата на чл. 202 ГПК и правилно са кредитирани. При съвкупен анализ на представените по делото доказателства, включително и приетите по делото ССЕ и СТЕ, обосновано съдът е приел, че "Гаро" ЕООД успешно е оборило констатациите в РА, като безспорно е доказало, че е начислило и внесло дължимия ДДС при реализацията на стоките по процесните фактури, следователно не са налице твърдяните от органа по приходите - данни за укрити доходи. С оглед изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на решението и същото следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника по касация следва да се присъдят разноски, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1320 лв. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният Административен съд, осмо отделение