Определение № 11430 от 12.12.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11001/2022 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „Сортови семена – Вардим“ АД, срещу Решение №315 от 24.10.2022 г. на Административен съд (АС) – Велико Търново по адм. дело №607/2022 г. С решението, имащо характер на определение, съдът е оставил без разглеждане жалбата на „Сортови семена – Вардим“ АД срещу Писмо, рег. № 53-00-752 от 17.8.2022 г., издадено от директора на Областно пътно управление (ОПУ) – Велико Търново и е прекратил производството по делото. Частният жалбоподател - „Сортови семена – Вардим“ АД, сочи, че обжалваният от него акт е неправилен. Излага, че с писмото на директора на ОПУ – Велико Търново, на дружеството е дадено задължително предписание да демонтира рекламно пътно съоръжение, разположено в обхвата на път II-52.2 и да изготви необходимата документация за пътната връзка за издаване на разрешение за специално ползване на пътищата съгласно чл. 8 и следващите от Наредбата за специално ползване на пътищата (НСПП). Счита, че са неправилни изводите на съда, че актът не е годен за съдебно оспорване, тъй като от него не настъпват неблагоприятни последици за жалбоподателя. В обжалваното писмо има констатация, че съоръжението е изградено в нарушение на Закона за пътищата и НСПП. С него дружеството е задължено да демонтира рекламното съоръжение в конкретно посочен срок. Оспорваното писмо обективира властническо волеизявление. Налице са всички характеристики на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Сочи, че в този смисъл са определения по адм. дело №13213/2014 г., адм. дело №12602/2009 г. и адм. дело № 10646/2019 г. на Върховния административен съд (ВАС). Прави искане определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира присъждане на разноски. Частният жалбоподател се представлява от адв. Г. Гашаров.Ответникът – директорът на Областно пътно управление – Велико Търново, не изразява становище по частната жалба. По делото е постъпил отговор, за който е посочено, че е от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ/Агенцията), Областно пътно управление – Велико Търново, представлявана от председателя на Управителния съвет на АПИ. Отговорът е подписан от юрисконсулт М. Димитрова, за която е представено пълномощно от председателя на Управителния съвет на АПИ, да представлява АПИ и председателя на Управителния съвет на АПИ по дела заведени от и срещу Агенцията, както и по такива заведени срещу председателя на АПИ. В отговора се изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред АС – Велико Търново е образувано по жалба на „Сортови семена – Вардим“ АД срещу Писмо, рег. № 53-00-752 от 17.8.2022 г., издадено от директора на ОПУ – Велико Търново. За да постанови акта си съдът е посочил, че оспореното писмо е издадено след извършена планова проверка, при която било констатирано, че имотът на жалбоподателя граничи с републикански път II-52 и при км 36+295 дясно има изградена пътна връзка вход/изход, служеща и за паркинг, както и съществуването на други входове и изходи в имота по дължината на пътя – изключителна държавна собственост. Констатирано било, че в началото на връзката функционира и рекламно съоръжение. В зоната на пътната връзка (портала) било оформено четириклонно кръстовище. С писмото на представляващите „Сортови семена – Вардим“ АД е указано: 1) да демонтират рекламно съоръжение, разположено в обхвата на път II-52; и 2) да изготвят необходимата документация за пътната връзка за издаване на разрешение за специално ползване на пътищата, съгласно чл. 8 и сл. от НСПП. Указано е, че след изтичане на определения срок и неизпълнение на гореописаното, ще се пристъпи към образуване на административно-наказателно производство и към демонтиране на рекламните съоръжения по реда на чл. 57, ал. 2 от Закона за пътищата (ЗП) за сметка на дружеството, както и към прекъсване на достъпа до обекта чрез монтиране на ограничителна система по пътищата, в подходящ за ОПУ – Велико Търново момент. При така установеното съдът е приел, че оспореното писмо няма белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и не подлежи на съдебен контрол. Посочил е, че с писмото не се засягат права или интереси на оспорващия, нито се създават задължения за него, нито се прилага принудителна административна мярка. В писмото липсва разпоредителна част. С него е отправена покана до представляващите „Сортови семена – Вардим“ АД да извършат нещо доброволно, тъй като при извършена проверка органът е установил нарушения по чл. 26, ал. 2, т.1, букви „б и „в“ и чл. 26, ал. 2, т. 2, букви „а“ и „б“ ЗП. Съдът е посочил, че за да възникнат посочените в писмото последици административният орган трябва да издаде нарочен акт, с който ще бъдат засегнати права и законни интереси на жалбоподателя. Писмото има единствено предупредителен характер, доколкото указва последиците, които ще бъдат предприети от административния орган във връзка с направените от него констатации при проверката, при липса на доброволно изпълнение от страна на дружеството. Дали извършеното от жалбоподателя деяние е административно нарушение по ЗП административният орган ще прецени в друго производство чрез съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и респективно издаване на наказателно постановление (НП), какъвто характер оспореното писмо няма. Въпросът за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не може да бъде решен по реда на АПК. Съдът е посочил, че с издаденото от директора на Областно пътно управление – Велико Търново писмо не се прилага принудителна административна мярка, защото от него не следва пряка изпълнимост на посоченото действие, т. е. писмото не съдържа принуда, а покана. Право на адресата е да прецени дали да извърши доброволно указаното от органа или не. Ако прецени да не изпълни указаното в писмото, то едва тогава ще последва образуване на административно-наказателно производство със законните последици от това. Обжалваният акт е правилен. С акта си съдът, на основание чл. 159, т. 1 АПК е оставил без разглеждане жалбата на дружеството и е прекратил производството по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 1 АПК разпореждането, с което жалбата или протестът се оставя без разглеждане, или определението, с което делото се прекратява, подлежи на обжалване с частна жалба. Препис от нея не се представя, ако разпореждането е постановено преди връчването на препис от оспорването. Независимо от законово определеното наименуване на съдебния акт съдът е нарекъл акта си решение. Но наименованието, което съдът е дал на акта си, не може да промени неговата правна същност, защото тя се определя не от наименованието, а от въпроса, който съдът е решил с него. С оглед на това обжалваното решение има характер на определение. Предмет на съдебен контрол по реда на Административнопроцесуалния кодекс са индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 АПК. Както обосновано е приел първоинстанционният съд оспореното писмо няма белезите на индивидуален административен акт по смисъла на нито една от разпоредбите на чл. 21 АПК. За да има белезите на индивидуален административен акт, актът трябва не само да е издаден от орган на власт въз основа и в изпълнение на закона, но трябва и пряко да предизвиква правни последици. Видно от съдържанието на оспореното писмо, то, макар да е издадено от орган на власт, не засяга непосредствено правата и законните интереси на дружеството и не създава за него задължения. То не предизвиква едностранно правна промяна в правната сфера на адресата, защото не съдържа властническо разпореждане и от него не следват никакви преки правни последици. С писмото не се упражняват властнически правомощия за едностранно, независимо от волята на адресата, установяване на дадено правно положение. С него единствено е указано на представляващите дружеството да демонтират рекламно съоръжение, и да изготвят необходимата документация за пътна връзка за издаване на разрешение за специално ползване на пътищата, но те не са задължени да извършат посочените действия, нито им е определен срок за това. В акта липсва разпоредителна част и срок за изпълнение. Той има само предупредителен и информативен характер. Ако оспореното писмо беше индивидуален административен акт то само - едностранно, би породило целените правни последици, за установяване на дължимостта на изискуемото правно действие и за неговата изпълнимост. В случая при евентуалното неизпълнение от дружеството на дадените му с писмото указания, не може, въз основа на него, да се пристъпи към принудително изпълнение, без предварително да е издаден друг акт. Посочените в частната жалба определения по адм. дело №13213/2014 г., адм. дело №12602/2009 г. и адм. дело № 10646/2019 г. на ВАС касаят различна фактическа обстановка. Видно от определенията по посочените административни дела, обжалваните актове на административния орган са създавали конкретни задължения за адресатите им и е бил определен срок за тяхното изпълнение. За разлика от тях с оспореното писмо, не се създават преки задължения за адресата да извърши нещо в указан му срок. Поради това правилен е изводът на съда, че жалбата на „Сортови семена – Вардим“ АД е подадена против акт, който не подлежи на съдебно оспорване. Тя правилно е оставена без разглеждане, на основание чл. 159, т. 1 АПК, а образуваното въз основа на нея съдебно производство е прекратено. Обжалваното определение не страда от релевираните с частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Съдът не следва да се произнася по направеното от подателя на писмения отговор искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като той не е страна по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение