Определение № 9136 от 03.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9552/2025 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от К. Д. И., понастоящем в затвора – [населено място], срещу Определение № 1452/12.08.2025г., постановено по административно дело № 608/2025г. по описа на Административен съд – София област, в частта с която му е отказано предоставяне на безплатна правна помощ по делото. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на определението в тази му част. Иска отмяната му в тази част и предоставянето на правна помощ. Върховният административен съд, трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Жалбоподателят К. Д. И., понастоящем в Затвора в [населено място], е подал искова молба, с която се иска осъждане на Административен съд София град да му заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 57 999 лева за периода 01.07.2020г. до 05.05.2025г. и имуществени вреди в размер на 250 лева за периода от 31.01.2024 г. до 05.05.2025г. С обжалваното определение съставът на АССО е освободил К. И. от заплащане на държавна такса и е отхвърлил искането за предоставяне на правна помощ. За да достигне до този правен резултат, съставът на АССО, е преценил, че исканата правна помощ не е оправдана от гледна точка на ползата, която би донесла на лицето, кандидатстващо за нея – чл. 24, т.1 от ЗПП, както и с оглед притежаваната от К. Д. И. правна и житейска грамотност да изпълни подробно дадените от съда указания, предвид множеството водени от него производства в различни административни съдилища. Определението е правилно. Съгласно ЗПП безплатна правна помощ за процесуално представителство се предоставя в два случая - когато законът предвижда задължителна адвокатска защита или по преценка на съда - в останалите случаи. В производствата за причинени вреди по ЗОДОВ не е предвидена задължителна адвокатска защита, освен това в административното правораздаване е засилено служебното начало, поради което съдът е длъжен, при надлежно сезиране, да осъществи процесуално съдействие на страната за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса, включително да събере доказателства. Поради което, в настоящия случай, предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. По изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,