Определение № 8300 от 31.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7734/2025 г.

Производството е по чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба, подадена от С. С. Д. от град София против определение № 24484/15.07.2025г., постановено по административно дело № 7246/2025г. по описа на Административен съд- София- град, с което е отхвърлено искането за спиране на допуснатото със заповед № РД09-589/12.06.2025 г. предварително изпълнението на заповед № РД09-578/06.06.2025 г. на министъра на културата. С частната жалба са релевирани доводи за нищожност и за неправилност на обжалваното определение. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е нищожно, тъй като същото е постановено след като същият състав е постановил друго определение № 24310 от 14.07.2025г., с което е разрешил спора, оставяйки без разглеждане предявеното от жалбоподателя искане по чл.166, ал.4 от АПК като лишено от предмет. Неправилността на обжалваното определение жалбоподателя обосновава с нарушение на материалния закон и необоснованост. На посочените отменителни основания се претендира отмяната на обжалваното определение и отмяна на допуснатото предварително изпълнение на заповед № РД09-578/06.06.2025г. на министъра на културата. Освен това се иска и спиране на изпълнението на заповед № РД 09-589/12.06.2025 г. на министъра на културата до окончателното решаване на жалбата. Ответната страна- министърът на културата, представя писмен отговор, в който оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, тричленен състав, след като прецени направените в жалбата оплаквания, констатира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 230 от АПК и от страна, за която оспореният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Със заповед № РД09-578/06.06.2025г. на министъра на културата са назначени членове на Управителния съвет на Национален фонд „Култура“, определен е мандата на Управителния съвет и възнаграждението на членовете му и са отменени предходни заповеди за назначаване на управителни съвети, считано от 28.02.2024г. По жалба на С. С. Д. срещу тази заповед е образувано административно дело № 6376/2025г. по описа на Административен съд- София-град. Със заповед № РД09-589/12.06.2025 г. на министъра на културата е допуснато предварително изпълнение на цитираната по-горе негова заповед № РД09-578/06.06.2025г. Именно тази заповед, постановена в производство по чл.60, ал.3 във връзка с ал.1 от АПК, е предмет на контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство, приключило с обжалваното определение № 24484/15.07.2025г. За да отхвърли искането за спиране на допуснатото със заповед № РД09-589/12.06.2025 г. предварително изпълнението на заповед № РД09-578/06.06.2025 г. на министъра на културата, съдът е приел за установена една от хипотезите на чл.60, ал.1 от АПК, а именно особено важен обществен интерес, изразяващ се в необходимостта от бързо и срочно усвояване на средства по оперативни програми на ЕС. Ето защо, при наличието на фактическите основания на тази хипотеза, посочена в чл. 60, ал. 1 от АПК, съдът е преценил, че разпореждането за допускане на предварително изпълнение е законосъобразно, постановено в съответствие с производствените правила и в съответствие с материалния закон. Така постановеното определение е правилно и не страда от изтъкнатите в жалбата пороци. На първо място обжалваното определение не е нищожно. В депозираната пред първоинстанционния съд жалба против заповедта на министъра на културата за допускане на предварително изпълнение е посочено, че се поддържа искане за спиране на изпълнението на основание чл.166 от АПК, заявено и с първоначалната жалба. Именно по това искане е постановено и определение № 24310/ 14.07.2025г., с което искането по чл.166 от АПК е оставено без разглеждане, а производството, но само в тази част и досежно това искане, е прекратено. Това определение не е обжалвано от жалбоподателя, поради което не може да бъде и предмет на контрол в настоящото производство. С обжалваното в настоящото производство определение съдът се е произнесъл по направеното искане за спиране, основано на чл.60, ал.5-8 от АПК. Ето защо касационната инстанция намира, че с посочените определения съдът се е произнесъл по две различни искания за спиране на допуснатото предварително изпълнение. Доколкото първото искане е оставено без разглеждане, не е налице и „пререшаване на спора“, както твърди частния жалбоподател. Обжалваното определение е и правилно и не страда от изтъкнатите в жалбата пороци. Съгласно приложимите общи правила на чл. 60, ал. 1 и 3 от АПК, волеизявлението на органа, с което допуска предварително изпълнение на издадения административен акт, може да бъде направено или в самия акт по реда на чл. 60, ал. 1 от АПК, или да бъде направено и в един по-късен момент по реда на чл. 60, ал. 3 от АПК, каквато е настоящата хипотеза. Административният съд правилно е преценил, че разпореждането на органа за допускане на предварително изпълнение не е влязло в сила, поради което приложение следва да намери хипотезата на чл.60, ал.5-8 от АПК. Заповедта, чието предварително изпълнение е допуснато от министъра на културата, е издадена на осн. чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията във вр. с чл. 26, ал. 1, 3 и 5 от Закона за закрила и развитие на културата (ЗЗРК), чл. 6, ал. 1 от УП на Национален фонд „Култура“ и чл. 5, ал. 2 от УПМК. С нея на основание чл.26, ал.3 от ЗЗРК е определен поименният състав на управителния съвет на Национален фонд „Култура“. Съгласно правилото на чл.25, ал.1 от ЗЗРК управителният съвет е един от органите на фонда. Правомощията му са определени в чл.27 от ЗЗРК и са свързани с приемането на предложението за видовете програми, по които фондът финансира проекти, методика и критерии за оценка на проектите; на индикативна годишна програма за конкурсите на фонда; на решения за пренасочване на неусвоени средства по проведените конкурси. След приемането на видовете програми, по които фондът финансира проекти, тези програми се одобряват от министъра на културата и се включват в програмния бюджет на Министерството на културата в съответствие със сроковете, определени за бюджетната процедура по чл. 67 от Закона за публичните финанси. Индикативната годишна програма се приема от управителния съвет на фонда не по-късно от 31 юли на предходната година и следва да включва тематичната област на културата; общият размер на предвидените финансови средства; допустимите кандидати; минимален и максимален размер на финансовата помощ за конкретен проект, както и процент на съфинансиране, когато е приложимо; приложимият режим на държавна помощ; както и график за обявяване по отношение на всеки конкурс, който е включен в нея. Освен това Национален фонд „Култура“ е определен и за отговорното ведомство за изпълнение на Плана за възстановяване и устойчивост на Република България в частта за подпомагане на развитието и популяризиране на сектора на културните и творческите индустрии. Така очертаните правомощия на управителния съвет на фонда сочат, че конституирането му е от изключително значение за управление на средствата, предназначени за културния сектор- както тези по чл.30 от ЗЗРК, така и средства от европейски фондове и свързаното с тях национално финансиране. Това обстоятелство покрива хипотезата на особено важни държавни и обществени интереси по смисъла на чл.60, ал.1, предл.ІІ от АПК. Макар да не е обсъдено от първоинстанционния съд, налице е и второто основание за допуснатото предварително изпълнение - когато от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, в резултат на загубата на финансирането по схемите, които трябва да се осъществят със средствата от ПВУ. В тази насока касационната инстанция намира за неоснователни оплакванията на частния жалбоподател, че вменените на управителния съвет на фонда функции не се отразяват по никакъв начин на дейността на структурата за наблюдение и докладване (СНД), която функционира във фонда за целите на ПВУ. Както вече се посочи, именно управителния съвет на фонда открива процедури, взема решения за обявяване на програми и одобрява финансиране на кандидатите. Поради изложените съображения съдът намира, че оспореното определение на Административен съд- София-град е правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 228 във връзка с чл. 236 от АПК, направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, е основателно. Съдът определи същото в размер на 100 лева основание чл.37 от ЗПП във връзка с чл.24 от НЗПП. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд – трето отделение