Решение № 5192 от 13.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10205/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министъра на околната среда и водите срещу Решение № 24848/ 21.07.2025 г., постановено по административно дело № 1500/ 2025 г. на Административен съд- София- град (АССГ). В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател оспорва извода, че е налице мълчалив отказ по заявление за преиздаване на разрешително по Закона за водите. Счита, че са некоректни аргументите на съда, че „Енерго про България“ ЕАД- гр. София не е могло да иска допълване на Решение № 191/ 2024г., като такава възможност за допълване съществува, както по реда на АПК, така и по реда на ЗВ. Посочва, че в решението на адм. съд не е обсъдена възможността Енерго про България ЕАД да изпълнява условието за поддържане на минимален екологичен отток в реката, нито допустимостта да се вмени едно и също задължение на две независими юридически лица. Моли да се отмени обжалваното решение на административния съд и да се остави като недопустима, алтернативно без уважение като неоснователна жалбата на "Енерго- Про България" ЕАД. Ответникът- "Енерго- Про България" ЕАД– гр. София в писмен отговор, подаден чрез адвокат Д. Колева счита, че касационната жалба на министъра на околната среда и водите е неоснователна. Смята, че правилно и в съответствие с доказателствата по делото решаващият съд е установил релевантните факти по делото и е мотивирал мълчалив отказ, тъй като адм. орган не се произнесъл по всички точки. Ответникът- в открито съдебно заседание чрез адвокат Колева, оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Претендира разноски в настоящата съдебна инстанция и представя писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Смята, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон, допуснал е нарушение на съдопроизводствените правила и доводите не съответстват на доказателствата по делото. Във връзка с тези възражения, представя писмено становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалваното решение на АССГ се ОТМЕНЯ мълчалив отказ на министъра на околната среда и водите, формиран по Заявление с вх. № ПВ-8/ 23.05.2024г., подадено от „Енерго Про България“ ЕАД, със седалище гр.София, в частта, касаеща произнасяне за условието по чл.56, ал.2, т.2 от ЗВ. ИЗПРАТЕНА е преписката на министъра на околната среда и водите за произнасяне по Заявление с вх. № ПВ-8/ 23.05.2024г., подадено от „Енерго Про България“ ЕАД- гр.София в частта, касаеща произнасяне за условието по чл.56, ал.2, т.2 от ЗВ. ОСЪДЕНО е МОСВ да заплати на „Енерго Про България“ ЕАД, ЕИК 130368870, със седалище гр.София сумата 2597 лв., разноски по делото. За да достигне до този правен извод решаващият съд е посочил, че е издадено Разрешително за водовземане от повърхностни води № 01440029/ 11.01.2017г., продължено с Решение №134/ 27.06.2019г. с цел производство на електрическа енергия посредством ВЕЦ Огоста, от министъра на околната среда и водите, с титуляр дружество "Пиринска Бистрица Енергия" ЕАД. С решението е изменен крайният срок на действие на разрешителното- до 29.08.2029г. Дружество "Енерго-Про България" ЕАД, със седалище в гр.София със Заявление с вх. № ПВ-8/ 23.05.2024г., адресирано до министъра на околната среда и водите, на основание чл.79, ал.2 във вр. чл.79, ал.1, т.3, пр.2 от Закона за водите /ЗВ/ е заявило намерение да се ползва от правата по разрешително № 01440029/ 11.01.2017г., продължено с Решение №134/ 27.06.2019г. Със заявлението е представено удостоверение от Агенция по вписванията в уверение на това, че считано от 02.05.2024г. дружество "Пиринска Бистрица Енергия" ЕАД е преобразувано чрез вливане в дружество "Енерго-Про България" ЕАД. С Решение №191/ 02.10.2024г. на основание чл.79, ал.3 от ЗВ, министърът на околната среда и водите е прекратил действието на Разрешително № 01440029/ 11.01.2017г., издадено от същия на "Пиринска Бистрица Енергия" ЕАД и е преиздал разрешително на името на "Енерго- Про България" ЕАД, което е неразделна част от решението. Новото разрешителното е с № 01440032/ 02.10.2024г. /л.21/. Решението е съобщено на жалбоподателя на 04.10.2024г. По искане на жалбоподателя съдът допуснал и приел неоспорено от страните заключение на съдебно- техническа експертиза, изпълнена от вещото лице Ю. Стоилов. Експертът е посетил язовир Огоста и се е запознал с част от съоръженията, а именно турбините на ВЕЦ Огоста и енергогаситела, както и мястото където се заустват (оттичат) в руслото на река Огоста изпълнено като отводящ канал филтрираните води под язовирната стена уловени от каптажния тунел. От правна страна адм. съд приел жалбата за допустима, като подадена в законоустановения срок от лице с обоснован правен интерес. Разгледана по същество приел жалбата за основателна. Преценил, че Решение №191/ 02.10.2024г. и разрешително № 01440032/ 02.10.2024г., което е неразделна част от решението са издадени от компетентен орган в съответствие с разпоредбите на чл.79, ал.3, във вр. с чл.52, ал.1, т.1 от ЗВ – министърът на околната среда и водите. Относно приложението на материалния закон посочил, че условието по чл.56, ал.2, т.2 от ЗВ - минимално допустимия отток в реката - при водовземане от повърхностни води, е нормативно предвидено и е обосновано от целта на водовземането. В конкретния случай липсвало произнасяне от административния орган в разрешително № 01440032/ 02.10.2024г. за условието по чл.56, ал.2, т.2 от ЗВ, макар да е бил сезиран за това с процесното заявление. От това следвало, че в случая е формиран мълчалив отказ, тъй като министърът на околната среда и водите е компетентният орган да издаде разрешителното. Налице били условията за издаването му, а условието по чл.56, ал.2, т.2 от ЗВ е задължителен елемент от съдържанието на разрешителното. Мълчаливият отказ е оспорен в предвидения в закона срок. Посочил, че при наличните данни не само от нормативната уредба, но и от съществуващото положение следва необходимостта в процесното разрешително да се отрази и условието по чл.56, ал.2, т.2 от ЗВ. Касационната инстанция преценява обжалваното съдебно решение, като НЕДОПУСТИМО. Този свой извод, касационният състав формира след изпълнение на задълженията си по чл.218, ал.2 ГПК, за служебна проверка на валидността, допустимостта на съдебното решение и правилното приложение на материалния закон от първоинстанционния съд. В тази връзка са основателни доводите на касатора за недопустимост на жалбата. Решението е недопустимо, тъй като така формулирана жалбата до адм. съд е била без предмет. Не е бил формиран мълчалив отказ на министъра на околната среда и водите по процесното заявление на Енерго про България ЕАД. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 от Закона за водите (ЗВ) действието на издаденото разрешително се прекратява при прекратяване на правото на водоползвателя на собственост или ползване върху недвижимия имот, където се осъществява дейността или се намира водовземното съоръжение, както и при изрично заявен отказ от право на използване на съответния воден обект. В този случай лицата, придобили правата на собственост или ползване на недвижимия имот, съответно правоприемниците на лицата по т. 3, в срок до три месеца уведомяват писмено органа по чл. 51, ал. 1, дали желаят да се ползват от правата по издаденото разрешително, каквото искане е направено от ответника по касация. Съответно, ако молителите отговарят на условията за издаване на разрешителното и е спазен срокът по ал. 2, административният орган по чл. 52, ал. 1 в 20 - дневен срок прекратява разрешителното и преиздава разрешително на тяхно име– чл. 79, ал. 3 ЗВ. В този случай административният орган проверява спазен ли е срокът по чл. 79, ал. 2 ЗВ и отговаря ли новият титуляр на условията на чл. 50, ал. 3, т. 1 или т. 2 ЗВ. При положителен отговор нормата на чл. 79, ал. 3 ЗВ урежда прекратяване на "разрешителното" (в случая на дружество "Пиринска Бистрица Енергия" ЕАД) и преиздаване на "разрешително" на името на новия титуляр "Енерго-Про България" ЕАД. От горепосочената нормативна уредба следва, че при обжалване пред съда подлежи отказът на министъра на околната среда и водите /изричен или мълчалив/ за преиздаване на разрешителното на правоприемника (нов титуляр на придобитото право на водовземане). Заявлението на "Енерго- Про България" ЕАД било подадено с вх. № ПВ-8/ 23.05.2024г, и при наличието на основанията по чл. 79, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗВ адм. орган законосъобразно упражнил правомощията си по чл. 79, ал. 3 ЗВ, като прекратил действието на издаденото на дружество "Пиринска Бистрица Енергия" ЕАД- разрешително и го е преиздал на титуляр "Енерго-Про България" ЕАД. От новото дружество се обжалва непълнота на разрешителното (липсата на условието за минимален допустим отток), която от жалбоподателя и адм. съд е определена като “мълчалив отказ“. Съобразно разпоредбата на чл.58, ал.1 от АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде акта. В случая при липса на искане, относно съдържанието на адм. акт не може да се приеме, че в установения срок не последвал дължимия законов отговор. Мълчаливият отказ има значението и последиците на адм. акт, с който е направен изричен отказ (чл.68, т.1- 10 ЗВ). От данните по преписката и оплакванията в жалбата се налага извода, че административният орган се е произнесъл в законоустановения срок и е удовлетворил искането- чл. 79, ал. 3 ЗВ, във формата по чл.56, ал. 1 и ал.2 ЗВ. Положителният отговор по чл.21, ал.1 АПК, чл.56, ал. 1 и 2, чл.79, ал.3 ЗВ изключва правната фикция за мълчалив отказ. Освен това условието/ задължението за водоползвателя за осигуряване на минимален отток не може да се разглежда като дължащо му се право. При установеното фактическо положение на административната процедура, образувана по заявлението на министъра на околната среда и водите не е формирал мълчалив отказ по него, тъй като е налице издадено ново/ преиздадено разрешително за водовземане, с което се удовлетворява искането. Визираната точка за минимален допустим отток, която не е залегнала в преиздаденото разрешително, касае едно от изискванията по смисъла на чл.56, ал.2, т.2 ЗВ, при които следва да се реализира дейността- насрещно задължение с екологична и превантивна цел. Същата цели гарантиране на минимален воден обем, който осигурява жизнения минимум във водния обект и свързаната с него биосфера. Минимално допустимият отток в реките по чл.116, ал.2, т.1, чл.117, чл.188, ал.1 т.6 се определя в методиката по чл 135, т.1 ЗВ или по параметрите определени в & 125 ЗВ, където се определя като 10 % от средномногогодишното водно количество, но не по-малко от минималното средномесечно водно количество с обезпеченост 95 %. Спецификата на казуса изисква да се посочи, че разпоредбата на чл. 56, ал.2, т.2 ЗВ изрично определя, че изискването се отнася до повърхностен воден обект- представляващ река. Условието за минимален допустим отток е задължително при водовземане от повърхностен воден обект- река (чл. 56, ал.2, т.2 и т.67 от & 1 ЗВ) с постоянно, естествено течащи води. В процесния случай имаме- язовир, т.е. изкуствен воден обект, при което осигуряване на допустимия отток е посредством, съоръженията на язовира (т. 94 от & 1 ЗВ). Именно неговите съоръжения регулират водния отток. Изтичащите водни обеми зависят не от постоянния речен отток, а от водното ниво и водния обем в съоръжението. В процесуален аспект при условие, че титулярът не е доволен от пълнотата на съдържанието на разрешителното за водовземане има възможности за неговото допълване или изменение. На първо място титуляра може да заяви искане по чл. 62, ал.1 АПК, като преди изтичане на срока за обжалване административният орган може да отстрани допуснати непълноти в акта. За нанесените промени се съобщава на заинтересованите лица. Остава възможна и хипотезата на разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗВ, която посочва, че изменение на разрешителното може да се извършва по молба на лицето, в полза на което е предоставено. При подадено такова искане административният орган- е длъжен да го разгледа, като прецени спазване на изискванията на специалния закон. Едва при получаване на мотивиран отказ по чл.77, ал.1, 2 ЗВ и чл.59, ал.1, ал.2 и т.4 АПК, заявителят може да го обжалва по реда на чл.77, ал.3 ЗВ, във вр с чл.145 и сл. АПК. По тези съображения, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява, че като е стигнал до правни заключение за наличие на мълчалив отказ на министъра на околната среда и водите, адм. съд е формирал необоснован извод, който не следва от данните по делото. Жалбата до съда е била, без предмет, поради което съдът е следвало да я остави без разглеждане и прекрати съдебното производство, образувано по нея. Първоинстанционният съд, като не е процедирал по посочения начин е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили, жалбата на дружеството се остави без разглеждане и се прекрати съдебното производство. Воден от горните съображения и на основание чл.221, ал.3 АПК, във вр. с чл.159, т.1 АПК, Върховният административен съд трето отделение