Определение № 904 от 07.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 53570/2015 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. К. Н., [населено място], и [фирма], [населено място], подадена от пълномощника им адвокат Ч. Д., срещу решение №1722 от 29.07.2015 г. по т. дело №2600/2014 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 12.03.2014 г. по т.д.№ 893/2013 г. на Софийския градски съд. С първоинстанционното решение по реда на чл.422 ГПК е признато за установено по отношение на касаторите, че дължат солидарно на [фирма] сумите 34 644.32 евро, представляваща главница по договор за контокорентен кредит от 26.10.2004 г., 2 556.66 евро - възнаградителна лихва по същия договор за периода от 30.09.2011 г. до 23.07.2012 г. и 185,15 евро - наказателна лихва за периода от 09.03.2012 г. до 23.07.2012 г. ведно със законната лихва от 24.07.2012 г. до изплащането на сумите. Въззивният съд е приел за неоснователно оплакването на ответниците по иска за липса на доказателства относно действията на ищцовата банка за обявяване предсрочна изискуемост на вземанията по договора за банков кредит по чл. 60, ал. 2 ЗКИ. В приложеното гр.д. № 35593/12 г. на СРС е представена покана за изпълнение № ПК 9617/2012 г. от 17 май 2012 г. и известия за доставка от същата дата, удостоверяващи връчването на пратките на 19 май 2012 г. на С. К. Н.. Обявяването на предрочната изискуемост на задълженията по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита кредита или непогасения остатък от усвоената част от него за предсрочно изискуем, включително и вноските с ненастъпил падеж към момента на изявлението. Представената покана съдържа изявление за обявяване цялата сума по кредитната експозиция за предсрочно и незабавно изискуема от първия ден след изтичането на срока от 7 работни дни от датата на получаването и, през които адресатът не е изплатил всички дължими суми към 17 май 2012 г. ведно с начислената лихва за периода на закъснението. Предпоставките за постановяване на незабавно изпълнение са налице, тъй като получената покана на 19 май 2012 г. съдържа волеизявление на банката за обявяването на предсрочната изискуемост и то предхожда по време подаването на заявлението за издаване заповед за изпълнение. Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], оспорва жалбата. Жалбата е процесуално допустима. Касаторите са изложили доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси /уточнени при условията на ТР № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/ за това допустимо ли е да се приеме, че е изискуемо вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката, защото по делото не е представен документ по чл.418, ал.3 ГПК, удостоверяващ настъпването на това обстоятелство, нито такъв документ е събран като доказателство по делото. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС. Посочено е ТР №4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №1722 от 29.07.2015 г. по т. дело №2 600/2014 г. на Софийския апелативен съд. Повдигнатите от жалбоподателите въпроси обуславят крайното решение и са решени в противоречие с практиката на ВКС. На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1462.41 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.