Определение № 10539 от 08.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3019/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във връзка с чл. 228 във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Директор на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП, подадено чрез процесуалния му представител юрк. Йорданов, за изменение на Решение № 8208/03.07.2024 г., постановено по адм. дело № 3019/2024 г. по описа на Върховен административен съд, Осмо отделение, в частта за разноските. Изложени са съображения, че присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в полза на дружеството „Лад инвест строй“ ЕООД са прекомерни, тъй като спорът не е с правна сложност и не налице процесуална активност от страна на процесуалния представител на ответника. По подробно развити аргументи в тази насока, настоява за изменение на решението в частта за разноските, като се намалят същите до размер от 100лв. Ответникът по искането – „Лад инвест строй“ ЕООД, не взема становище по искането. Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид доводите в подадената молба за изменение на решението в частта за разноските, приема следното: Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл. 228 във вр. чл. 144 от АПК. Разгледана по същество молбата е неоснователна. С Решение № 8208 от 03.07.2024 г., постановено по адм. дело № 3019/2024 г. по описа на Върховен административен съд, Осмо отделение, е отменено изцяло решение №8058/20.12.2023г. по адм. Дело №590/2023г. на АССГ и вместо него е постановено ново решение по съществото на спора, с което е отменен административният акт като в полза на касационния жалбоподател са присъдени за разноски сума в размер на 12 684лв., от които 11 600лв. за адвокатско възнаграждение в двете съдебни инстанции. Изложените аргументи в молбата по чл. 248 от ГПК против така определения размер на разноските са неоснователни. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, както е процедирал съда в настоящия случай. Такова искане не е заявено своевременно от процесуалния представител на ответника по касация, който изрично е заявил, че няма възражения срещу списъка с разноски на касатора. Също така направените твърдения в този смисъл в молбата за изменение в частта за разноските не могат да бъдат споделени предвид липсата на нормативно и фактическо основание за това. Присъдените разноски за с в размера на реално направените и уговорени такива и размерът им съответства на нормативно установения минимум по Наредба №1 към ЗА. Дадените тълкувания от СЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/16 и дело C-438/22 не променят гореизложения извод. Преценката на съда е всякога с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая преценката на съда е направена своевременно при постановяване на съдебния акт като липсата на обосновано и своевременно направено възражение за прекомерност от страна на ответната страна е препятствала възможността за допълнително мотивиране. Поради това искането за изменение на решението по настоящото дело в частта за разноските, е неоснователно и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение