Решение № 782 от 23.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3738/2008 г.

Решение № 782 от 23.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3738/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Б. Н. Г. от АК Пловдив срещу решение № 118 от 8.04.2008 г. по гр. дело № 1075/2007 г. на Плевенски окръжен съд, с което по отношение на ответник "Б" - Районна дирекция гр. П. е обезсилено решение от 13.12.2002 г. по гр. д. 483/2002 г. на ПРС поради липса на пасивна легитимация по трудовия спор, а по отношение на конституирания ответник "БСТ"- Ц. дирекция" София искове с правно основание чл. 344, ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ са отхвърлени по същество, при повторното разглеждане на делото от въззивен съд . По същество е прието, че във връзка с пасивно легитимирана страна и работодател следва да се спазят указанията по отменителното решение № 135 от 17.12.2007 г. по гр. д. 40/2007 г. на ВтАС, постановено по реда на § 2, ал. 4 от ПЗР ГПК, а искът е неоснователен, тъй като освободената на основание чл. 328, ал. 2 от КТ ищца е била служител от кръга лица с ръководни функции и реда е спазен. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно, във връзка с формирането на решаващия за изхода на спора извод, кой е пасивно легитимирания ответник, както и по въпроса включва ли се длъжността на ищцата " счетоводител " към Районна дирекция гр. П. в ръководния екип на БСТ. Ответникът в касационното производство "БСТ"- Ц. дирекция" София поддържа доводи за липса на пасивна легитимация по иска и поддържа, че решението следва да бъде обезсилено. Ответникът БСТ Районна дирекция гр. П. не е заявил становище С определение № 228 от 12.12.2008 г. състав на V г.о на ВКС е допуснал до разглеждане касационната жалба при основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, предвид постановеното от въззивния съд решение при обвързващи указания, които са в противоречие с практиката на Върховен касационен съд по въпроса за пасивната легитимация в трудовия спор, както и в противоречие с указанията по конкретното дело, дадени веднъж при първото касационно обжалване и връщане на делото за ново разглеждане пред Плевенски окръжен съд с решение № 1* от 12.05.2006 г. на ВКС, III г.о. Жалбата по същество е основателна По исковете на М. Б. Н., уволнена на основание чл. 328, ал. 2 от КТ от длъжността "главен счетоводител" в Районна дирекция гр. П. към Б. с. т. по силата на заповед № 49/15.03.2002 г. на изпълн. директор на БСТ-ЦД гр. С., са привлечени като ответници както поделението в гр. П., така и "Б" гр. С.. Спорен е бил въпроса кой е легитимирания ответник по делото - централата на Б. с. т., или нейната районна дирекция . Делото е било веднъж пред Върховен касационен съд и с решение № 1960/12.05.2006 г. са дадени задължителни указания по този въпрос: Съгласно § 1, т. 1 от ДР на КТ Районната дирекция в гр. П. като поделение с организационна и икономическа самостоятелност е надлежния ответник по исковете. При последващото разглеждане на спора Плевенски окръжен съд се е съобразил именно с тези указания, но решението му от 8.04.2003 г. по гр. д. 62/2003 г. е било обжалвано, съгласно § 2, ал. 4 от ПЗР на ГПК по втората касационната жалба се е произнесъл Великотърновски апелативен съд, който е отменил постановеното решение и при несъобразяване с императивни процесуални норми отново е върнал делото за разглеждане от въззивен съд, давайки указания в смисъл, обратен на този по решение № 1960/12.05.2006 г. на Върховен касационен съд, III г.о. При това трето поред разглеждане на делото Плевенски окръжен съд е постановил обжалваното понастоящем решение, като се е съобразил с последните указания, дадени от ВтАС, за него задължителни, но по същество неправилни. След като законът в чл. 61, ал. 2 КТ изрично предвижда случаите на възникване и прекратяване на трудовото правоотношение по волята на горестоящ орган, да не водят до промяна на страните в трудовото правоотношение, съответно да не обосновават извод, че за тези случаи работодател се явява този горестоящ орган, неправилно е прието, че в спора за законосъобразност на уволнението легитимиран е "БСТ"- Ц. дирекция" София, тъй като е издател на заповедта по чл. 328, ал. 2 от КТ . Не авторството на самото волеизявление, довело до прекратяване на трудовото правоотношение, сочи коя е надлежната страна в трудовия спор по смисъла на чл. 357 от КТ, а закона, като дефинира нормативно като работодател предприятието, структурата, в която е създадено трудовото правоотношение за съответната длъжност. В случая това безспорно е БСТ Районна дирекция гр. П. С разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда е възприет единен критерии, относим при определянето на страните в трудовия спор за всички случаи . Тълкуване, допускащо спорът относно прекратяване на личния трудов договор да се развие не с участие на работодателя, а при конституиране на по-горестоящия спрямо него орган, издал атакуваната заповед, няма опора в закона. Като е съобразил неправилни указания, дадени от Великотърновски АС в обратния смисъл, въззивният съд на свой ред е постановил неправилно решение по въпроса за надлежно легитимирания ответник, което следва да бъде в една част обезсилено, а в друга отменено и от настоящата инстанция следва да бъде постановено друго по съществото на спора. Не се спори и по делото е установено, че е сключен нов договор за управление на Б. с. т., като обжалваната заповед № 49/15.03.2002 г. на Изп. директор на БСТ - ЦД, гр. С. е издадена преди изтичане на девет месеца от започване изпълнението на договора за управление Със заповед от 17.09.2001 г. на касаторката, заемаща длъжността "главен счетоводител " е възложено да изпълнява и длъжността " Директор на РД", поради което и по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ същата е служител от ръководството на поделение, в случая Районна дирекция на БСТ гр. П. чл. 48, ал. 1 и 2 от Закона за счетоводството главният счетоводител организира финансовата дейност, вътрешния контрол и счетоводството в предприятието, което е ръководна дейност. Главният счетоводител е пряко подчинен е на ръководителя, а в случая Н. е съвместявала и упражнявала и тези правомощия. Ето защо следва да се приеме, че трудовото й правоотношение законосъобразно е прекратено при условията на чл. 328, ал. 2 от КТ . Исковете за отмяна на уволнението, възстановяване на работа и обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ са неоснователни и следва да се отхвърлят, следва да бъде уважен иска с правно основание чл. 220 от КТ за обезщетение поради неспазен срок на предизвестие . Със заповедта работодателят е разпоредил обезщетение на това основание за срок от 30 дни, но съгласно т. 4 от трудовия договор обезщетение на това основание се следва за три месеца. От неоспореното заключение на икономическата експертиза се установява, че размерът на дължимото обезщетение е 1009, лв., при което искът, предявен за 1008 лв, следва да бъде уважен изцяло със законните последици. Разноски в това производство касаторката Н. не е установила. Разноските на "Б"- Ц. дирекция" София за това, че бил "служебно конституиран" не следва да бъдат възлагани върху касаторката, в това производство те остават за сметка на ответната страна. Водим от горното, Върховният касационен съд, IIIг.о.