Определение № 7182 от 25.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6400/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от В. Д. Д., Обществен посредник на Община Русе, против Определение № 1463 от 26.05.2026 г., постановено по адм. д. № 391/2026 г. по описа на Административен съд - Русе, с което жалбата му против Заповед № РД-01-1642/20.05.2026 г. на кмета на Община Русе е оставена без разглеждане, както и направеното с нея искане за спиране на предварителното изпълнение на обжалваната заповед, и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост и моли за отмяната му. Ответникът – кметът на Община Русе не изразява становище по частната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд - Русе оставя без разглеждане жалбата на В. Д. Д. против Заповед № РД-01-1642/20.05.2026 г. на кмета на Община Русе, с която на основание чл. 44, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), във връзка със своя Заповед № 15/07.05.2026 г., с оглед извършване на приемо-предаване от името на Община Русе – страна по Договор № 96-00-43/02.08.2024 г. за безвъзмездно право на управление върху имот – частна държавна собственост, по реда на чл. 15, ал. 2, предложение второ от Закона за държавната собственост, сключен между областния управител на Област Русе и кмета на Община Русе, се определя състав на комисия, която в срок до 21.05.2026 г. да извърши фактическото приемане от В. Д. на описания имот, техническо оборудване – собственост на Община Русе, както и наличния архив и документация по опис. Със същото определение се оставя без разглеждане и направеното с жалбата искане за спиране на предварителното изпълнение на обжалваната заповед и се прекратява производството по делото. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед представлява вътрешнослужебен акт с организационен характер, възлагащ определени служебни задължения за длъжностни лица от общинската администрация и като такъв на основание чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК е изключен от приложното поле на кодекса и не подлежи на съдебен контрол. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Правилно първоинстанционният съд приема, че заповедта е с вътрешноведомствен характер, тъй като има за адресати служители от административните структури на Община Русе, подчинени на органа, издал акта. С оспорената заповед не се засягат права и законни интереси на жалбоподателя, поради което и по арг. от чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК заповедта не подлежи на оспорване по реда на АПК. В случая липсва пряко засягане на права и законни интереси на В. Д., като, както правилно е посочено в първоинстанционното определение, обжалването на заповедта за неговото освобождаване като Обществен посредник на Община Русе не би могло да обоснове правен интерес за обжалване на процесната заповед. Наличието на годен за оспорване индивидуален административен акт е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на обжалването. Поради което изводът на съда за недопустимост на жалбата като подадена срещу неподлежащ на обжалване индивидуален административен акт, е законосъобразен. Недопустимостта на жалбата срещу заповедта обуславя и недопустимост на направеното искане за спиране на нейното изпълнение. С оглед на изложеното обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, Четвърто отделение,