Определение № 12378 от 03.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10825/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. И. Д. против определение № 1379 от 02.09.2025 г. по адм. дело № 250/2025 г. на Административен съд – Кюстендил, с което жалбата на Д. против писмо изх. № 94-14.274(1)/ 13.05.2025г. на главния архитект на община Дупница е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Жалбоподателката поддържа, че определението е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като оспореното писмо представлява индивидуален административен акт и подлежи на съдебен контрол. Моли определението да бъде отменено, а делото – върнато на административния съд за продължаване на процесуалните действия. Ответникът – главен архитект на община Дупница не изразява становище. Като взе предвид изложеното в частната жалба и доказателствата по делото Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от страна, за която оспореното определение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Производството пред Административен съд – Кюстендил е образувано по жалба на Д. против писмо изх. № 94-14-274(1)/ 13.05.2025г. на главния архитект на община Дупница. Писмото е в отговор на подадено от жалбоподателката заявление вх. № 94-М-274/24.04.2025 г. с искане да се разреши изработване проект за изменение на ПУП – ПРЗ за УПИ I – „за културен дом и търговски комплекс“ в кв. 206 по плана на гр. Дупница, за създаване на нов УПИ IV по имотните граници на ПИ с идентификатор [номер], собственост на жалбоподателката. Изменението предвижда отреждане на новообразувания урегулиран имот за жилищно строителство с предвидено свободно застрояване, съгласно скица – предложение. Като се съобразява със съдържанието на оспореното писмо, с което главният архитект на община Дупница изразява становище за нелецесъобразност на представения проект поради денивелацията на терена и достъпа до имота и информира заявителката, че следва да представи нов проект, който да включва всички заинтересувани лица, съсобственици в УПИ I – „за културен дом и търговски комплекс“ в кв. [номер], по плана на гр. Дупница, с предвиден достъп до всеки новообразуван урегулиран имот, първоинстанционният съд приема, че писмото е с уведомителен характер и не засяга права и интереси на жалбоподателката, поради което не подлежи на съдебен контрол. По тези съображения и на основание чл. 159, т. 1 АПК с определението, предмет на оспорване, оставя жалбата на Д. без разглеждане и прекратява производството по делото. Тези изводи са неправилни и не могат да бъдат споделени. Обратно на възприетото от състава на административния съд, следва да се приеме, че обжалваното писмо няма уведомителен характер, а изразява отрицателното становище на главния архитект на община Дупница, на когото кметът на община Дупница, делегира правомощията си по чл. 135, ал. 3 ЗУТ (заповед на л.38 от делото), по представеното предложение за изменение на ПУП-ПРЗ. С това волеизявление органът фактически поставя край на образуваната по заявлението на Д. административна процедура, поради което писмото следва да се квалифицира като отказ да се издаде разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП- ПРЗ в хипотезата на чл. 135, ал. 3 ЗУТ. Този отказ е индивидуален административен акт и подлежи на съдебен контрол. Само за пълнота следва да се посочи, че втората част на писмото на главния архитект не съставлява указания по смисъла на чл. 5в, ал. 1 ЗУТ, тъй като не цели отстраняване на нередовности, а представяне на нов проект с различен обхват. С оглед изложеното настоящата инстанция приема, че жалбата на Д. е подадена против подлежащ на оспорване административен акт и е допустима. Ето защо като стига до извод, че са налице основания за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на съдебното производство в хипотезата на чл. 159, т. 1 АПК, съставът на Административен съд - Кюстендил постановява неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия, при съобразяване с изложеното по- горе. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,