Определение № 8861 от 14.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7671/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба на Агенция „Митници“, чрез процесуален представител, срещу определение № 4773 от 23.04.2026 г., постановено по адм. д. № 672/2026 г. по описа на Административен съд (АС) – Пловдив, с което е спряно производството по адм. д. № 672/2026 г. по описа на АС-Пловдив, до постановяване на решение по тълкувателно дело № 1/2023 г. на общото събрание на съдиите от гражданската и търговската колегия на Върховния касационен съд и първа и втора колегии на Върховния административен съд.

Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че производството по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция от Върховния административен съд, поради което определението е недопустимо. Излага съображения, че в производството са съединени три иска, като претенцията за неимуществени вреди касае само третия иск, а останалите два иска не са предмет на образуваното тълкувателно дело № 1/2023 г. на ВКС и ВАС. Твърди, че съдът не се е произнесъл относно редовността и допустимостта на исковата молба. Иска обжалваното определение да бъде отменено. Претендира разноски.

Ответникът - Патентно ведомство на Република България, чрез процесуален представител, представя писмено становище, в което изразява доводи по съществото на спора. Не претендира разноски.

Ответникът – НИКСТАР 21“ ЕООД, чрез процесуален представител, представя писмено становище, в което поддържа, че обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. Претендира разноски.

Върховният административен съд, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страната, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, предявена от „НИКСТАР 21“ ЕООД, с която се претендира:

1. Обезщетение за претърпени загуби на ищеца, в размер на 1 827 лв., равняващи се на 934,12 евро, платени на „ТРАНЗИТНИ СКЛАДОВЕ И СЕРВИЗИ“ ООД за такса за съхранение на спортните обувки в периода от 26.11.2022 г. до 25.04.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 21.01.2022г. (датата, на която стоките е следвало да бъдат пуснати в обращение) до датата на окончателното заплащане на обезщетението.

2. Обезщетение за пропуснати ползи на ищеца в размер на 2 505 евро, ведно със законната лихва за периода от 21.01.2022 г. (датата, на която стоките е следвало да бъдат пуснати в обращение) до датата на окончателното заплащане на обезщетението.

3. Обезщетение за претърпените неимуществени вреди на дружеството в размер на 6 000 евро, ведно със законната лихва за периода от 21.01.2022г. (датата, на която стоките е следвало да бъдат пуснати в обращение) до датата на окончателното заплащане на обезщетението.

За да спре производството по делото АС – Пловдив е съобразил, че т.д. № 1/2023 г. от Общото събрание на съдиите от гражданска и търговска колегии на ВКС и Общото събрание на съдиите от I и II колегии на Върховния административен съд се явява преюдициално по отношение на адм. д. № 672/2026 г. предвид обстоятелството, че една от претенциите на дружеството „НИКСТАР 21“ ЕООД е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.

Определението е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 154а, ал. 1, т. 7 АПК (ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 5.08.2025 г.) съдът спира производството, когато има образувано тълкувателно дело пред Върховния касационен съд или Върховния административен съд по въпрос от значение за спора.

По образуваното пред Общото събрание на съдиите от гражданска и търговска колегии на ВКС и Общото събрание на съдиите от I и II колегии на Върховния административен съд тълкувателно дело трябва да бъде дадено задължително тълкуване на спора относно следните въпроси: 1.„Допуска ли обективното ни материално право присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на юридическите лица ?“ 2. „Дали от правото на Европейския съюз, което има директен ефект и примат над националното / чл. 4, ал. 3 КРБ/ или от международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила, които са част от вътрешното право на страната с предимство пред противоречащите им норми от вътрешното законодателство /чл. 5, ал. 4 КРБ/, произтича възможност националният съд да присъди обезщетение за неимуществени вреди в полза на юридическо лице от нарушение на субективно право, признато от правото на Съюза, респ. от международните договори и кои са критериите за определяне на обезщетението?"

Към настоящия момент тълкувателното дело не е приключило с постановяване на акт от Общото събрание на съдиите от гражданска и търговска колегии на ВКС и Общото събрание на съдиите от I и II колегии на Върховния административен съд.

Дружеството „НИКСТАР 21“ ЕООД в исковата молба претендира присъждане на неимуществени вреди, поради което разрешението на въпроса по допустимостта на този иск е преюдициален въпрос в хипотезата на чл. 154а, ал. 1, т. 7 АПК и от значение за правилното произнасяне по спора пред АС-Пловдив, който ще бъде решен окончателно с тълкувателно постановление на ВКС и ВАС по тълкувателно дело № 1/2023 г.

Производството по тълкувателно дело обуславя разрешаването на конкретни правни спорове във всички случаи, в които съдилищата прилагат тълкуваната правна норма. Когато с тълкувателното решение/постановление се дава отговор на правен въпрос, от който зависи приключване на висящото дело пред първата инстанция с допустим и правилен съдебен акт, обусловеното дело следва да се спре, съгласно разпоредбата на чл. 154а, ал. 1, т. 7 АПК. В този смисъл, първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 154а, ал. 1, т. 7 АПК, поради което са неоснователни оплакванията на частния жалбоподател.

В допълнение, образуваното производство не подлежи на разделяне, тъй като не са налице предпоставките на чл. 210, ал. 2 ГПК. В случая всички искове на дружеството подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство. Съвместното им разглеждане не е значително затруднено. В тази връзка искането за разделяне на производството по делото и продължаване на производството по исковете, с които са претендирани имуществени вреди е неоснователно. В чл. 210, ал. 2, предложение второ ГПК изрично е записано, че не се допуска разделяне на искове, които се намират във връзка с предмета на делото, освен ако подлежат на разглеждане по реда на различни производства.

Въз основа на изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

По водене на делото пред касационната инстанция ответникът „НИКСТАР 21“ ЕООД претендира заплащане на разноски, но такива не следва да се присъждат, тъй като не са представени доказателства за извършването им.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд,