Определение № 9878 от 12.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8690/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. З. срещу Определение № 28563/15.07.2026 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело № 5097/2026 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на С. П. - З., чрез адв. Али, срещу писмо от 09.03.2026г. от Д. Балабанова – длъжностно лице по защита на личните данни при „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, производството по адм. дело № 5097/2026 г. по описа на АССГ е прекратено и С. З. е осъдена да заплати разноски по делото. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Сочи, че има право да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на АПК, както и че има право да получи достъп до копие от целите документи, съдържащи личните ѝ данни.Оспорва извода на съда относно това какъв е реда за снабдяване с копия от договорите. Моли обжалваното определение да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски. Частният жалбоподател се представлява от адв. Али. Ответникът по частната жалба – „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД оспорва частната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното определение да се отмени. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ответникът се представлява от юрк. Станчева. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да остави жалбата без разглеждане и прекрати производството по делото първоинстанционният съд е приел, че жалбата е недопустима на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК. В тази връзка на първо място е изложил съображения, че жалбоподателят е получил копие от личните си данни, т. е. искането му е удовлетворено. На второ място е посочил, че ответното дружество няма законово задължение да предоставя копия на договори и документи, свързани с изпълнението им, които лицето притежава след като е подписало договорите, по които е страна. На трето място е посочил, че писмото не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, а има уведомителен характер. Определението е правилно като резултат по следните съображения: Административен съд София-град е бил сезиран с жалба от С. З. срещу писмо от 09.03.2026 г. от Д. Балабанова – длъжностно лице по защита на личните данни при „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, като е посочено, че в отговора е обективиран изричен отказ да се предоставят копия на всички документи, които съдържат обработваните лични данни на жалбоподателя и от които произтичат права и вземания за дружеството във връзка с договори за кредит 08.11.2005 г. с „БАНКА ДСК“ ЕАД и от 28.10.2010 г. с „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД. Предметът на жалбата е уточнен с молба от 30.06.2026 г. в изпълнение на изричните указания на съда. Производството пред „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД е започнало по заявление изпратено по електронен път, чрез упълномощен адвокат, на 12.02.2026 г. и е регистрирано с № IN-2026-03112. Със заявлението е поискано копие от всички документи, които съдържат обработваните лични данни на С. З. и от които произтичат права и вземания за „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, а именно договор за кредит с „БАНКА ДСК“ ЕАД, заведен под идентификатор EOSDP000000001536513, ведно с всички анекси и приложения към последния, както и всички документи, имащи отношение към това вземане; договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 28.10.2010 г. сключен с „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ведно с всички анекси и приложения към последния, както и всички документи, имащи отношение към това вземане. В искането заявителят се е позовал на чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2016/679“, както и на чл. 18, ал. 9 от Закона за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити (ЗЛОККК). Видно е, че искането отправено до „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД е за представяне на копие от изброените в искането договори и всички анекси и приложения към тях, както и всички документи, имащи отношение към това вземане. Сезиран с такова искане дружество е отговорило с отговор изх. № ОИТ-2026-00913, подписан от юрисконсулт, към който отговор е приложен отговор от длъжностното лице по защита на данните, във връзка със заявеното, че искането се отправя и на основание чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679. На практика искането с основание чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 е формално. Лицето само е споменало този текст от регламента като основание на направеното искане, наред с чл. 18, ал. 9 ЗЛООККК, защото целта му не е получаване на информация относно обработвани изцяло или частично с автоматични средства лични данни или обработвани с други средства лични данни, които са част от регистър с лични данни или които са предназначени да съставляват част от регистър с лични данни, предвид материалния обхват на Регламент (ЕС) 2016/679, а копие от цитираните в искането договори и съпътстващи документи. В чл. 15, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 е предвидено, че субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните и следната информация: a) целите на обработването; б) съответните категории лични данни; в) получателите или категориите получатели, пред които са или ще бъдат разкрити личните данни, по-специално получателите в трети държави или международни организации; г) когато е възможно, предвидения срок, за който ще се съхраняват личните данни, а ако това е невъзможно, критериите, използвани за определянето на този срок; д) съществуването на право да се изиска от администратора коригиране или изтриване на лични данни или ограничаване на обработването на лични данни, свързани със субекта на данните, или да се направи възражение срещу такова обработване; е) правото на жалба до надзорен орган; ж) когато личните данни не се събират от субекта на данните, всякаква налична информация за техния източник; з) съществуването на автоматизирано вземане на решения, включително профилирането, посочено в член 22, параграфи 1 и 4, и поне в тези случаи съществена информация относно използваната логика, както и значението и предвидените последствия от това обработване за субекта на данните. В т. 32 от Решение от 04.05.2023 г. по дело С-487/21, на което решение се позовава и частният жалбоподател, е предвидено, че чл. 15 Регламент (ЕС) 2016/679 няма как да се тълкува в смисъл, че § 3, първо изречение от него предвижда право, отделно от залегналото в § 1 от него. Посочено е още и, че терминът „копие“ се отнася не до документа като такъв, а до личните данни, които той съдържа и които трябва да са пълни. Следователно в случай като процесния, за да се определи дали искането с което е сезиран администратор е такова, с което се упражнява право по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 следва да се изхожда от посоченото в сезиращото искане и от това каква е действителната воля на заявителя. В случая тя е за получаване на копия от документите цитирани в заявлението, а не на копие от обработвани лични данни, попадащи в материалния обхват на Регламент (ЕС) 2016/679 определен в чл. 2. В отговора на длъжностното лице по защита на данните, който се обжалва пред първоинстанционния съд, е предоставена информация относно обработваните лични данни, във връзка с позоваването в искането на чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679, макар такава да не е поискана със заявлението. Предоставяне на копие от договорите е отказано с отговор изх. № ОИТ-2026-00913, подписан от юрисконсулт на дружеството, но този отказ не е предмет на обжалване, а и не би могъл да се обжалва по реда на АПК. За пълнота следва да се отбележи, че актът на администратор на лични данни не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, защото администраторът на лични данни не е административен орган и не издава административни актове, когато се произнася по подадени заявления. По силата на законова разпоредба - чл. 39 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) подлежат на обжалване по реда на АПК действия и актове на администратора и на обработващия лични данни, за които физическо лице твърди, че нарушават правата му по Регламент (ЕС) 2016/679. В случая не е налице акт на администратор на лични данни, с който е отказано упражняване на право по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679. Доводите на съда относно реда за получаване на копие от документи, съответно доводите в тази връзка в частната жалба не следва да се обсъждат, защото съдът няма задължение да указва на страните процесуален ред, по който за упражняват права, съответно касационната инстанция да извърши проверка за правилността на тези указания. Цитираната съдебна практика не е задължителна, а и е постановена при други фактически обстоятелства. Като е оставил жалбата без разглеждане, като недопустима на основание чл. 159, т. 1 АПК, решаващият съд е постановил правилен като резултат съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и такова следва да му се присъди в размер на 40,90 евро (превалутирани 80 лева), на основание чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение