Определение № 9096 от 23.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5820/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба, подадена от С. Р. Т. и Б. Т. Т. чрез адвокат Траницова, против разпореждане по входящ номер No 5024 от 27.03.2024 г., постановено на 20.05.2024 г., на председателя на второ отделение на Върховния административен съд, с което е оставена без разглеждане касационната им жалба, подадена против решение № 2141 от 22.02.2024 г., постановено по адм. дело № 8978/2023 година на Върховен административен съд, тричленен състав на второ отделение. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, като постановено при допуснати нарушения на материалния закон, поради което се иска отмяната му и връщане на делото на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Прави се оплакване, че с обжалваното разпореждане е оставена без разглеждане касационна жалба, а подадената от тях, срещу решение № 2141 от 22.02.2024 г., постановено по адм. дело № 8978/2023 година на Върховен административен съд била частна жалба. Искането на жалбоподателите е да се отмени обжалвания съдебен акт, тъй като същият е неправилен поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се произнасяне със съдебен акт по частната жалба, като се признае за установено, че с подадената частна жалба с вх. № 5024/27.03.2024 г. се атакува, съдебен акт, който подлежи на обжалване, а именно решение № 2141 от 22.02.2024 г., постановено по адм. дело № 8978/2023 година на Върховен административен съд, тричленен състав на второ отделение, поради което същата следва да бъде разгледана по същество и да бъдат дадени изрични указания в този смисъл. Върховният административен съд, като обсъди доводите в частната жалба и събраните доказателства, намира частната жалба за допустима като подадена в срок. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното разпореждане от 20.05.2024 г. по вх. № 5024/27.03.2024 г. Председателят на второ отделение на Върховния административен съд, на основание чл. 213а, ал. 8 във вр. чл. 213а, ал. 2, във вр. с чл. 215, т. 4 АПК е оставил без разглеждане частната жалба от С. Р. Т. и Б. Т. Т. чрез адвокат Траницова срещу решение № 2141 от 22.02.2024 г., постановено по адм. дело № 8978/2023 година на Върховен административен съд. Не е от съществено значение, дали жалбата е частна или касационна, като меродавно в случая е, че е насочена срещу акт, който по силата на законова разпоредба не подлежи на обжалване. Именно по тази причина, подаваните по реда на инстанционния контрол жалби срещу необжалваеми съдебни актове се оставят без разглеждане, като процесуално недопустими. Самият предмет на спора, е определен като такъв по чл. 124а от ЗУТ, а по силата на чл. 124б, ал.4 от ЗУТ - решенията и заповедите по чл. 124 и 124а не подлежат на оспорване. Постановеното съдебно решение не подлежи на обжалване, обстоятелство, което недвусмислено е заявено и в текста на самото решение. Цитираната норма е специална, изключваща приложението на общата разпоредба на чл. 215 от ЗУТ за обжалваемост на индивидуалните административни актове и е императивна, т. е. безусловно изключва тази категория актове от контрола за законосъобразност, осъществяван от административните съдилища, по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Окончателността на съдебния акт, решение № 2141 от 22.02.2024 г., постановено по адм. дело № 8978/2023 година на Върховен административен съд препятства следващи процесуални действия на страните по спора по оспорването му. В чл. 213а, ал. 8 от АПК е посочено, че когато с касационната жалба или протест се оспорва решение на тричленен състав на Върховния административен съд, правомощията по ал. 1, 2 и 4 се упражняват от председателя на съответното отделение, както е в настоящия случай. Според чл. 215 АПК жалбата или протестът се оставят без разглеждане, а образуваното касационно производство се прекратява, когато според т. 4 са подадени против решение, което не подлежи на касационно оспорване. Правилно в оспореното разпореждане е прието, че е налице предпоставката по чл. 215, т. 4 АПК, а именно подадена е частна (касационна) жалба срещу съдебен акт, който не подлежи на касационен контрол, тъй като по силата на закон, е окончателен. При тази нормативна регламентация следва еднозначният извод, че оспорваното разпореждане следва да се остави в сила. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Петчленен състав на Втора колегия