Определение № 168 от 21.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1101/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. С решение № 165 от 2.06.2010 г. по гр.д.№ 179/ 2010 г. на Б. окръжен съд е отхвърлен иска, предявен от К. Д. и В. Д. за признаването им за собственици на основание наследство и давностно владение на дворно място от 326, 60 кв.м., попадащо с отделни части в имоти пл.№ 693, пл.№ 695 и пл.№ 696 по плана от 1930 г., а по сега действащия план от 1990 г. в имот пл.№ 568, в кв.26 по плана на[населено място]. По повдигнатия спор дали искът е установителен по чл.124, ал.1 ГПК или такъв по чл.53, ал.2 ЗКИР за грешка в кадастралната основа съдът е приел, че е сезиран с иск за установяване правото на собственост на ищците към настоящия момент. За да отхвърли иска възивният съд се е позовал на разпоредбата на чл.59 З. / отм./, според която реално определени части от дворищно регулационни парцели не могат да се придобиват по давност. Приел е, че нормата не е приложима и в редакцията й след изменението Д в.бр.34/ 2000 г., нито нормата на чл.200, ал.1 ЗУТ, тъй като няма данни относно претендираната площ за спазване изискванията за минималните размери за лице и повърхност, а дори и тези условия да са налице, давността би могла да е започнала да тече от 2000 г., и до предявяване на исковата молба през 2009 г. не е изтекъл необходимият 10 годишен срок за придобиване на частта от имот пл.№ 568 по давност. Според изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК същественият въпрос по делото е за приложението на чл.59 З. по отношение на реални части от имоти, попадащи в парцели по плана за обществени мероприятия, а не в дворищнорегулационнии такива, като по този въпрос се поддържа противоречие с практиката на ВКС, изразена в р.№ 6/ 75г. на ОСГК, р.№ 38/ 77г. на ОСГК и р.№ 2136/ 76 г. на състав на ВС. От данните по делото е установено, че първият регулационен план на селото е от 1930 г., като по него имот пл.№ 660 е бил записан на името на наследодателя на ищците Б. Д., а съседните имоти с пл.№ 661,662,663,664 655,656 и 706- на други собственици. По плана от 1990г. части от тези имоти са включени в имот пл.№ 568, като конкретно имота на Б. Д. участва с 182, 53 кв.м., но без да е заснет като отделен имот. Според тезата на ищците те са придобили този имот по наследство и давност, но същият не е отразен в плана от 1990 г., поради което са заявили, че искът им е с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР за грешка в кадастралната основа. Нотариалният им акт за собственост обаче е от 1999 г., поради което въззивният съд пиел, че е сезиран с иск за собственост към настоящия момент, като го отхвърлил поради недоказаност на претенцията на ищците, че са владяли имота и са го придобили по давност, както и с оглед забраната на чл.59 З. за придобиване на реална част от парцел. Във връзка с допустимостта на производството е представено решение № 108 от 15.01.2010 г. по гр.д.№ 279/ 2009 г., което е между същите страни и за същия имот, но с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР. Искът е уважен, но няма данни решението да е влязло в сила. От горните данни е видно, че се налага ВКС служебно да допусне обжалване на решението, тъй като се поставя въпросът за допустимостта на производството по чл.124, ал.1 ГПК при наличието на спор за непълнота в кадастралната основа и за съотношението между двата иска. По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение