Определение № 4 от 13.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1847/2020 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на „АГРОВИЖЪН 90“ ЕООД за спиране на изпълнението на решение № 126/28.04.2020 г. по в.т.д. № 293/2019 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 24/06.03.2019 г. по т.д. № 103/2018 г. на Окръжен съд – Плевен. С последното на основание чл. 286, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 266, ал. 1 и чл. 79, ал. 1 ЗЗД молителят е осъден да заплати на „ДРЕВЕН СВЯТ“ ЕООД сумата от 67 000 лв., представляваща част от дължимото и неизплатено възнаграждение в размер на 81 960 лв. по Договор за консултантска дейност от 03.06.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 25.05.2018 г., до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1000 лв., представляваща част от мораторната лихва върху главницата от 67 000 лв. за периода от 28.10.2016 г. до 23.05.2018 г. Срещу въззивното решение настоящият молител е подал касационна жалба, която отговаря на изискванията на чл. 283 ГПК и чл. 284 ГПК. С преводно нареждане от 12.11.2020 г. молителят е внесъл обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК в размер на присъдените с обжалваното решение на Апелативен съд – Велико Търново суми в общ размер от 68 000 лв., която сума е постъпила по набирателната сметка на ВКС съобразно удостоверение от 12.11.2020 г. от счетоводител при ВКС. Налага се извод за основателност на молбата за спиране изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд