Определение № 8911 от 16.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8645/2026 г.
ВАСЧетвърто отделение16.09.2026 г.докладчик Владимир Първанов
Диспозитив
ОТМЕНЯ Определение № 25148/22.06.2026 г. по адм. д. № 4739/2026 г. на Административен съд София – град. Връща делото на същия съдебен състав за продължаване на производството при съобразяване с мотивите на настоящото определение. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ТАТЯНА ХИНОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА /п/ ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на В. Н. В., представляван от редовно упълномощен процесуален представител, против Определение № 25148/22.06.2026 г., постановено от Административен съд София - град, по адм. д. № 4739/2026 г. Частният жалбоподател твърди, че определението е незаконосъобразно, неправилно и постановено в противоречие с процесуалните правила. Липсвало надлежно уведомяване за влизане в сила на определението, с което е определена дължимата за внасяне държавна таса. Определението на Върховен административен съд, с което е оставено в сила определение № 15735/23.04.2026 г. на Административен съд София – град не било съобщено на жалбоподателя, поради което и срока за отстраняване на нередовност на жалбата започвал да тече от уведомяването за влизане в сила на определението от 23.04.2026 г. и предоставяне на нов срок. Иска се отмяна на обжалваното определение връщане на делото на първонистанционния съд за продължаване на производството. Представени са доказателства за внасяне на държавна такса в размер на 5,11 евро по сметка на Административен съд София – град. Ответника – Кмет на Район „Искър“ при Столична община дава становище за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения в АПК срок, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд София – град е образувано по жалба на В. Н. В., срещу заповед № РИС26-РД48-19 от 30.03.2026г. на кмета на СО, район „Искър“, с която са прекратени наемните правоотношения с жалбоподателя и членовете на семейството му за общинско жилище. С определение № 15735/23.04.2026г. съдът е отказал да освободи жалбоподателя от задължението за внасяне на държавна такса и е дал на В. 7-дневен срок от влизане в сила на определението да представи доказателства за внесена държавна такса от 5,11 евро. Определението в частта, касаеща оставяне без уважение искането за освобождаване от държавна такса е обжалвано пред Върховен административен съд и е оставено в сила с Определение № 6325/09.06.2026 г. по адм.д. № 5373/2026 г. по описа на ВАС. При тези данни, съдът е приел, че срока за изпълнение на указанията на съда е изтекъл на 16.06.2026г. и не са налице данни дължимата държавна такса да е внесена, поради което е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е неправилно. При произнасянето си първоинстанционният съдебен състав не е съобразил обстоятелството, че в пункт първи от предходното си определение е указал на В. възможността за оспорването му пред касационната инстанция, което е и сторено. За да се остави производството без движение е необходимо да се установи по безспорен начин, че не е изпълнено някое от изискванията за редовност на жалбата по чл. 151 от АПК, в това число и внасянето на дължимата държавна такса. След като първоинстанционното определение, с което се отказва освобождаване на жалбоподателя от задължение в този смисъл не е влязло в сила, за съдът не е била налице правна възможност за оставяне на жалбата без движение на това основание, т.е. за внасяне на дължимата такса в срок, тъй като това задължение не е било възникнало. След приключване на производството пред касационната инстанция с оставяне в сила на определението, с което се отказва освобождаване от държавна такса, за жалбоподателя е възникнало неоспоримо задължение за внасяне на такава, т.е. едва на този етап за съда е била налице възможност за оставяне на жалбата без движение на основание чл. 158, ал.1 вр. чл. 151, т. 3 от АПК. Оставянето на производството без движение на по-ранен етап и даването на указания за внасяне на държавна такса с определена начална дата за изпълнение на задължението, обусловена от неизвестен към него момент като резултат краен акт на касационната инстанция, е незаконосъобразно. Определение 15735/23.04.2026 г. е оставено в сила в обжалваната част с Определение № 6325/09.06.2026 г. по адм.д. № 5373/2026 г. по описа на ВАС, т.е. влязло е в законна сила на 09.06.2026 г. След установяване на резултата от осъществения контрол за законосъобразност на отказа за освобождаване от държавна такса, съдът е следвало да остави без движение образуваното пред него производството по жалба на В. В. и да му определи нов седмодневен срок за отстраняване на нередността на оспорването, изразяваща се в непредставяне на доказателства за изпълнение на изискванията на чл. 151, т. 3 от АПК. Настоящият съдебен състав намира, че определение № 25148/22.06.2026 г. по адм. д. № 4739/2026 г. на Административен съд София - град следва да бъде отменено, делото върнато на същия съдебен състав за продължаване на производството и преценка на необходимостта от предприемане на действия по смисъла на чл. 158, ал.1 вр. чл. 151, т.3 от АПК, при съобразяване и с представените пред настоящата съдебна инстанция от В. Н. В. доказателства. Предвид гореописаното и на основание чл. 221, ал.2 предл. второ вр. чл. 236 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение
Цитирани разпоредби
6- чл. 151, т. 3 АПК
- чл. 151 АПК
- чл. 158, ал. 1 АПК
- чл. 236 АПК
- чл. 221, ал. 2
- чл. 229