Определение № 4578 от 27.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1261/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК). Образувано е по частна жалба от Г. В. К. против Разпореждане № 1175 по входящ номер № 25500 от 20.10.2025 г., постановено от Административен съд София-град, 46 състав по адм. д. № 9047/23 година. С обжалваното разпореждане е върната касационната жалба на Г. В. К. срещу Решение № 31837/30.09.2025 г., постановено по адм. д.№ 9047/23 година. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че К. не е отстранил констатирани недостатъци по касационната му жалба, изразяващи се в липсата на документ за платена държавна такса за разглеждане на касационната жалба, което му е указано, и за изпълнение на което му е предоставен срок. В частната жалба се твърди неправилност на разпореждането и се иска отмяната му. Върховният административен съд преценява частната жалба като допустима, но неоснователна. К. е направил искане да бъде освободен от заплащане на държавна такса във връзка с касационното му обжалване, което е оставено без уважение от административния съд, чието определение е оставено в сила с определение от 08.12.25 г. на Върховния административен съд. След това на К. е дадена възможност с разпореждане на АССГ от 15.12.25 г. да внесе държавната такса, дължима за разглеждане на касационната му жалба. Съобщението за това разпореждане, ведно с разпореждането са получени от К. на 22.12.25 г., видно от съобщението на лист 204 от първоинстанционното дело. Към датата на постановяване на обжалваното разпореждане е изтекъл срокът, предоставен на К. за изпълнение на указанията на съда, които той не е изпълнил. При тези фактически обстоятелства, административният съд основателно е приел наличие на хипотезата на чл. 213а, ал.1, изречение последно АПК. Разпореждането на административния съд, обжалвано в настоящото производство е правилно и следва да се потвърди. Воден от горното и на осн. чл. 236 вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд