Определение № 31 от 25.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5558/2013 г.

Производството е по реда на чл. 274 ал.2 във вр. с чл. 274ал.1 т.1 ГПК във вр. с чл.284 ал.3 ГПК. С частна жалба вх.Nо 11974/14.12.2013година, заявена от адв. К. К., АК В. в качеството на процесуален представител на Х. В. Д. и В. И. Д. иска да се измени Определение Nо 320 / 06.12.2013 година постановено по посоченото дело в производство по чл. 248 ГПК, с което е отказано да се измени определението на съда по чл. 288 ГПК досежно неприсъдени разноски за касационната инстанция. Искането се поддържа на основание, че отказа на съда да присъди допълнително исканите разноски е в нарушение на ТР 6/2012 година, като направените разноски в размер на 1000 лв. / хиляда лева/ са заплатени в брой. С писмен отговор, подаден в срока по чл. 276 ал.1 ГПК адв. Д. Д.- АД В., като процесуален представител на В. А. поддържа, че искането е недопустимо. По подадената молба, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: Частната жалба е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу необжалваем съдебен акт. С Определение Nо 320 от 06.12.2013 година, настоящият съдебен състав на ВКС е допълнил по реда на чл. 248 ГПК определение по чл. 288 ГПК, като е оставил без уважение искането за присъждане на разноски по съображение, че не е доказан разход за разноски по делото с оглед на представените писмени доказателства. С посоченото произнасяне в рамките на приключилото касационното обжалване / макар и в първата му фаза-по допускането / пътят за искане изменение на постановения съдебен акт- в случая определението по чл. 288 ГПК в частта за разноските, е изчерпан за страната, което е поискала постановяване на определение по реда на чл. 248 ГПК досежно разноските, без значение от правния изход- били те неприсъдени или присъдени в размер, различен от поискания. С разпоредбата на чл. 248 ал.3 ГПК изрично е посочено, че определението за разноски се обжалва по реда на обжалване на решението. В рамката на касационното обжалване, съдът постановява или Определение по чл. 288 ГПК, което, ако не допуска касационното обжалване въззивното решение влиза в сила, а определението по чл. 288 ГПК не подлежи на обжалване или решение по чл. 290-293 ГПК, което също е необжалваем съдебен акт. Ето защо и определенията по чл. 248 ГПК, произнесени за допълване или изменение на тези два необжалваеми съдебни акта на ВКС, постановявани в производството по касационно обжалване, не подлежат на обжалване. Подадената частна жалба срещу необжалваем съдебен акт е процесуално недопустима и като такава следва да бъде върната на частния жалбоподател. По изложените съображения., състав на Върховния касационен съд - второ отделение на гражданската колегия