Определение № 170 от 10.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2126/2013 г.

Образувано е по частна жалба на Р. Д. Д. и С. Л. Д. с вх. № 433 /16.01.2013 г. и частна жалба на С. Л. Д. с вх. № 4234 /20.03.2013 г. срещу определение № 511 /28.12.2012 г. по гр.д. № 1437 / 2012 г. на Върховния касационен съд, г.к., ІV г.о., с което е оставена без разглеждане молбата на С. Л. Д. и Р. Д. Д. за отмяна на решение № 106 /09.03.2010 г. по гр.д. № 1083 /2009 г. на Плевенския окръжен съд, на основание чл.303,ал.1 ГПК. Частните жалбоподатели твърдят, че обжалваното определение е незаконосъобразно, т.к. с него не се дава право на касационно обжалване на неправилно решение, излага доводи за неправилността на влязлото в сила решение, чиято отмяна е искал, като е написано, че всичко (всички оплаквания) е посочено и описано в касационната жалба и всички частни жалби до ВКС. Насрещните страни Д. Х. А., И. Х. А., И. Н. Б., Б. М. А. и В. М. З. не са подали отговор на частната жалба. За да постанови обжалваното определение, съставът на Върховния касационен съд е приел, че решението, чиято отмяна се иска, е постановено на 09.03.2010 г. и е влязло в сила на 06.12.2010 г., когато не е допуснато касационното му обжалване с определение № 1192 /06.12.2010 г., а молбата за отмяна е постъпила с вх. № 9287 /24.10.2011 г. и 21751 /12.12.2012 г., поради което съдът е намерил, че молбата за отмяна е подадена извън всички срокове и е недопустима. Съставът на ВКС е приел също, че в молбата за отмяна не са посочени новооткрити факти и обстоятелствата, нито са представени писмени доказателства за тях, не се претендира по надлежния ред да е установена неистинността на документ нито някакво престъпно обстоятелство или отменяване на акт, който е съобразен от съда, нито молителите да са били ненедлежно представлявани или лишени от правото на участие в делото, че молбата съдържа единствено оплаквания от неправилността на решението, които могат да бъдат проверени в касационно производство. Така съставът на ВКС е приел крайния извод, че молбата за отмяна е недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. Частната жалба е допустима: подадена е в срок от страни по делото, които имат право да обжалват постановеното определение и е редовна. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Както е приел и съставът на Върховния касационен съд, в молбите за отмяна не е въведен нито един от фактическите състави, предвидени в чл.303,ал.1 ГПК, а са наведени единствено оплаквания за неправилност на влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, поради което молбата за отмяна, която не се основава на предвидените в закона основания, е недопустима Законосъобразен е изводът в обжалваното определение, че в производствата за отмяна на влезли в сила решения по чл.303 ГПК не могат да бъдат разглеждани оплаквания за неправилността на решението, които могат да бъдат проверени в касационно производство. Такива оплаквания не могат да бъдат разглеждани и в настоящото производство, в което се проверява единствено законосъобразността на обжалваното определение, не и правилността на решението, чиято отмяна е била искана. От това следва, че частната жалба е неоснователна и не следва да бъде уважена, а обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Частните жалбоподатели не претендират разноски, а и с оглед изхода от това производство, нямат право на такива. Насрещните страни не претендират разноски, поради което също нямат право на разноски. Воден от изложеното настоящият състав