Решение № 10016 от 13.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4505/2026 г.

Производството е по реда на чл. 225 вр. чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 във вр. с чл. 144, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Образувано е по касационната жалба на „Росенерго“ ЕООД, с ЕИК 201536871, седалище и адрес на управление гр. София, [жк], [адрес], представлявано от управителя Т. Б., чрез адв. Койкова, срещу Решение № 3788/29.01.2026 г., постановено по адм. д. № 1802/2025 г. на Административен съд София-град, с което в производство по чл. 226 АПК е отхвърлено оспорването на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № СФД 22-РД77-186/22.12.2022г., издаден от органи по приходите в отдел „Ревизии и събиране на вземания“, дирекция „Общински приходи“ на Столичната община, потвърден с Решение № СОА23-РД28-13/24.02.2023 г. на кмета на Столичната община (СО), с който в тежест на дружеството са установени задължения по Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) за данъчните периоди 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. общо в размер на 55 959,35 лева, от които за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) – 6 605,20 лева и лихви върху ДНИ – 2 211,28 лева; за такса битови отпадъци (ТБО) – 35 227,65 лева и за лихви върху ТБО – 11 915,22 лева. Поддържат се трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с непълен анализ на доказателствата по делото, довел до необоснованост на фактическите и правни изводи на инстанцията по същество. Поддържа се, че Служебна бележка № СБ-84/27.02.2023 г. на директора на дирекция „Човешки ресурси” при Столична община не установява служебна ангажираност на кмета извън общината. Решението се обжалва и в частта за разноските, иска се постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА и на дружеството да се присъдят деловодни разноски по списък. Ответникът по касационната жалба, кметът на СО, чрез юрк. Дакова, оспорва основателността й в съдебно заседание и претендира юрисконсултско възнаграждение съобразно списък по чл. 80 ГПК. Прокурорът от ВКП дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, е частично основателна, поради следните съображения. Пред АССГ е оспорен РА № СФД 22-РД77-186/22.12.2022г., издаден от органи по приходите в отдел „Ревизии и събиране на вземания“, дирекция „Общински приходи“ на СО, потвърден с Решение № СОА23-РД28-13/24.02.2023 г. на кмета на СО, с който в тежест на касатора са установени цитираните задължения по ЗМДТ по отношение на земя и сграда в гр. София, район Витоша, местност Симеоново – Драгалевци, [улица]Урегулиран поземлен имот (УПИ) с кадастрален идентификатор № 68134.1973.156, с площ по документи 795,00 кв. м., заедно с построената върху него - двуетажна еднофамилна жилищна сграда № 2 с кадастрален идентификатор № 68134.1973.156.1, с площ от 308,00 кв.м, както и че процесният имот е деклариран като жилищен по реда на чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ на 04.11.2011 г. като земя с отчетна стойност в размер на 56 569,91 лв. и жилищна сграда № 2 с отчетна стойност 647 982,59 лв. С Решение № 2445 от 12.04.2024 г., постановено по адм. д. № 3343 по описа на АССГ за 2023 г. жалбата на „Росенерго“ ЕООД срещу РА е отхвърлена. Това решение е отменено с Решение № 1436/17.02.2025 г. по адм. д. № 7581/2024 г. на ВАС като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд с указания да се изследва компетентността на издателите на РА в контекста на издаването на заповедите от 08.01.2020 г. от заместник кмета на СО и недоказаното отсъствие на титуляря, да се обсъдят всички приобщени по делото и относими към спора писмени и гласни доказателства, заключението на ССЕ, като бъде съобразено и Решение № 9 от 20.06.1996 г., постановено по конст. д. № 9 от 1996 г. на Конституционния съд на Република България. Обжалваното решение е постановено в производството по чл. 226 АПК. АССГ е приел, че оспорването е допустимо, тъй като е изпълнено изискването на чл. 107, ал. 4 ДОПК вр. чл. 4, ал. 1 и чл. 9б ЗМДТ за обжалване на акта пред горестоящия административен орган като предпоставка за оспорването му пред съд. Компетентността на издателите му произтича от Заповед № СОА20-РД09-1362/14.02.2020 г. на кмета на Столична община, издадена при условията на заместване съобразно Заповед № СОА20-РД15-1941/13.02.2020 г. - чл. 4, ал. 4 вр. ал. 1 и ал. 3 ЗМДТ и чл. 8, ал. 5 ДОПК. Съдът е ценил Служебна бележка № СБ-84/27.02.2023 г. на директора на дирекция „Човешки ресурси” при Столична община, от която се установява, че в посочения период кметът на СО е отсъствал поради служебна ангажираност извън общината. При съобразяване на дефинициите по § 5, т. 29 и т. 30 от ДР на ЗУТ първостепенният съд е квалифицирал обекта на облагане като жилищен, но е приел, че релевантен за определяне на задължението за ДНИ и ТБО е не устройственият му статут, а начинът на използване. Поради декларираното от дружеството предназначение – за отдаване под наем и недоказаност той да се използва за жилище, е обосновано заключение, че за целите на облагането същият се третира като нежилищен, поради което основа за облагането по чл. 21, ал. 1 ЗМДТ е по-високата стойност между отчетната стойност и данъчната оценка, изчислена съгласно Приложение № 2 от ЗМДТ. След като той попада в границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци и при липсата на декларации по чл. 23, чл. 24 или чл. 27 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от СО (НОАМТЦУПСО, Наредба/та), за трите категории услуги е приложим редът за начисляване по чл. 26, ал. 1 НОАМТЦУПСО - пропорционално в промили на база отчетната стойност на имотите, като конкретният размер на таксата е определян ежегодно от Столичния общински съвет (СтОС) на основание чл. 23, ал. 3 от Наредбата. АССГ е ценил представените в хода на ревизията и при съдебното оспорване на РА доказателства за предоставяне на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Решението е частично неправилно. От инстанцията по същество са изпълнени указанията на ВАС, дадени с Решение № 1436/17.02.2025 г. по адм. д. № 7581/2024 г. за изясняване на спора от фактическа страна относно компетентността на органите по приходите, издали РА – приобщени са заповедите за определянето на органите по приходите и заместването на кмета на Столична община при издаване на оправомощаващата заповед. Представено е доказателство за отсъствието на кмета на СО – служебна ангажираност извън общината поради ангажимент с чуждестранна делегация. Заповедта за заместване и отсъствието на титуляря обуславят наличие на предпоставките заместник-кметът да упражни правомощията на кмет, включително по чл. 4, ал. 4 ЗМДТ. Поради това Заповед № СОА20-РД09-1362/14.02.2020 г. е издадена от компетентен орган. В частта относно задълженията за данък върху недвижимите имоти указанията в отменителното решение не са изпълнени. Основата за облагане с разглеждания имуществен данък по силата на чл. 19, ал. 1 ЗМДТ е данъчната оценка на недвижимите имоти. Според чл. 21, ал. 1 данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение № 2. От постоянната съдебна практика по чл. 21, ал. 1 ЗМДТ следва, че данъчната оценка на жилищните имоти като основа за определяне на ДНИ е тази по приложение № 2, независимо от това дали те са собственост на предприятие или не. Притежаваният от касатора имот представлява двуетажна еднофамилна жилищна сграда, въведена в експлоатация като жилищна, изградена съобразно одобрените строителни книжа и декларирана като такава по реда на чл. 17 ЗМДТ. ЗМДТ не съдържа легална дефиниция на понятието "жилище“, поради което и в съответствие с чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 и 2 от Указ № 833 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове се приема, че съдържанието му за целите на този закон следва да се определя въз основа на легалните дефиниции, дадени в други нормативни актове. По силата на § 5, т. 29 и т. 30 ДР ЗУТ, „жилищна сграда“ и „жилище“ представляват обекти, предназначени за задоволяване на жилищни нужди. Предназначението на сградата се определя съобразно одобрените инвестиционни проекти и строителните книжа и не се изменя единствено поради това, че собственикът реализира доходи от отдаването ѝ под наем. Разбирането, че начинът на използване на една сграда не може да обосновава различно данъчно третиране за целите на ДНИ е възприето от Конституционния съд в Решение № 9 от 20.06.1996 г. по конст. дело № 9/96 г. Разпоредба, която увеличава данъчната оценка в зависимост от начина на използване на сградата, сочи Конституционният съд, "поставя размера на данъка в зависимост от елемент, който не е присъщ за един имуществен данък, какъвто е данъкът върху сградите. Размерът на данъка се обуславя от стойността на обекта, която не се влияе от това за какви нужди той се използва. Начинът на използване не е елемент от стойността". „Правото на собственост, пораждащо данъчното задължение, има един и същ обем както когато сградата се ползва за жилищни нужди, така и когато тя не се ползва за такива нужди. Дотолкова, доколкото промяната в ползването може да доведе до различен доход от обекта, този доход трябва да бъде предмет на друг данък - подоходен. Отделното посочване в чл. 60, ал. 1 от Конституцията на "доходи и имущество" трябва да се схваща за изискване за разграниченост между подоходните и имуществените данъци, за недопускане на елементи, присъщи на едната категория данъци, в другата категория данъци“. Според Решение № 4/09.04.2019 г. на КС по конст. д. № 15/2018 г. с ДНИ се облага стойността на имота, независимо за какви нужди се използва той (Решение № 9 от 1996 г. по к.д. № 9/1996 г., Решение № 11 от 2013 г. по к.д. № 20/2013 г.). Това разбиране е намерило израз и чл. 13 ЗМДТ, съгласно който данъкът се заплаща, независимо дали недвижимият имот се използва, или не. По делото не са посочени доказателства обектът на облагане да е преустроен или използван като офис, административна сграда, търговски обект, лекарски кабинет, производствен или друг обект с нежилищно предназначение – при посещение на ревизиращите на място (протокол от 14.10.2022 г., л. 209 от адм. д. № 3343/2023 на АССГ) е констатирано, че се касае за двуетажна жилищна сграда в затворен комплекс (приложени са и снимки). Нормата на чл. 21, ал. 1 ЗМДТ не съдържа предписание, че данъчната основа за облагане с ДНИ на всички недвижими имоти на предприятията, включително жилищните, е по-високата между отчетната им стойност и данъчната им оценка. За всички жилищни имоти, независимо от това дали са или не са собственост на предприятия, е предвидено, че данъчната основа за облагането им с ДНИ е данъчната им оценка. Следователно липсва нормативно основание жилищен имот по дефиниция да бъде третиран като нежилищен поради предназначението или използването му за отдаване под наем за целите на облагането му с ДНИ. Поради това неправилен е изводът на административния съд, че данъчната основа следва да бъде определена по реда на чл. 21, ал. 1 ЗМДТ като за нежилищен имот на предприятие чрез сравнение между отчетната стойност и данъчната оценка. Изложеното обуславя частична неправилност на решението. При установеност, че данъчната оценка по Приложение № 2 от ЗМДТ на имота е в размер на 40 355,20 лв. за земята за всички ревизирани периоди; за сградата данъчната оценка по Приложение № 2 от ЗМДТ е в размер, съответно: 187 562,03 лв. за 2017г ., 186 191,54 лв. за 2018 г., 172 729,95 лв. за 2019 г., 171 449,11 лв. за 2020 г. и 170 168,28 лв. за 2021 г., което обуславя размер на ДНИ, както следва: 427,34 лв. за 2017 г., 424,78 лв. за 2018 г., 399,53 лв. за 2019 г., 397,13 лв. за 2020 г. и 394,73 лв. за 2021 г., или всичко за периода 2043,51 лв. и лихви за забава общо 693,55 лв. ТБО, изчислена съобразно чл. 27, ал. 1 от НОАМТЦУПСО в размер, както следва: 1127,28 лв. за 2017 г., 1127,28 лв. за 2018 г., 1127,28 лв. за 2019 г., 1127,28 лв. за 2020 г. и 1127,28 лв. за 2021 г., или всичко за отчетния период по делото 5636,40 лв. Дължимостта на ТБО произтича от местоположението на имота в границите на районите, в които кметът на общината със заповедта по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ е определил, че се следва предоставяне на услугата. След като ПИ с идентификатор № 68134.1973.156 и № 68134.1973.156.1 е част от територията, в която се предоставя услугата по чл. 62, т. 3 от ЗМДТ, то касаторът като собственик на имота е субект на задължението за ТБО. В производството по чл. 226 АПК от ответника са представени доказателства, сред които оперативни планове за събиране и транспортиране на битовите отпадъци, ежедневни констативни протоколи, документи относно разполагането на съдовете за отпадъци, договори с изпълнителите, доказателства за извършван контрол върху изпълнението на дейностите и доказателства за функционирането на депото и съоръженията за третиране на отпадъците. Неоснователен е касационният довод, че общината следва да доказва поотделно всяко конкретно обслужване за отпадъци към всеки отделен имот през всяка дата от процесния период. Предмет на доказване е организираното и реално предоставяне на услугата в съответния обслужван район, а не индивидуализирано обслужване на всеки конкретен съд за отпадъци. Представените доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, установяват именно това обстоятелство. Изложеното е основание за отмяна на решението в частта, постановяваща отхвърляне на оспорването на „Росенегро“ ЕООД срещу РА № СФД 22-РД77-186/22.12.2022г., издаден от органи по приходите в отдел „Ревизии и събиране на вземания“, дирекция „Общински приходи“ на Столичната община, потвърден с Решение № СОА23-РД28-13/24.02.2023 г. на кмета на Столичната община в частта на установените задължения за ДНИ над сумите 427,34 лв. за 2017 г., 424,78 лв. за 2018 г., 399,53 лв. за 2019 г., 397,13 лв. за 2020 г. и 394,73 лв. за 2021 г., или всичко за периода 2043,51 лв. и лихви за забава общо 693,55 лв; както и в частта на ТБО за сумите над 1127,28 лв. за 2017 г., 1127,28 лв. за 2018 г., 1127,28 лв. за 2019 г., 1127,28 лв. за 2020 г. и 1127,28 лв. за 2021 г., или всичко за отчетния период по делото 5636,40 лв. заедно с лихви общо в размер на 1906,42 лв. В останалата част решението не е засегнато от наведените в жалбата отменителни основания и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно заявените искания на всяка от страните се следват разноски, съответни на уважената и отхвърлената част от жалбата. На касатора, при доказателствата за понесени разноски от 3517,39 евро, се присъжда сумата 2871,23 евро, а на ответника – сумата 2100 евро за всички инстанции, което обуславя отмяна на първоинстанционното решеине в частта на присъденото на администрацията юрисконсултско възнаграждение за сумата над 2100 евро. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. 1 и 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в състав на Първо отделение