Решение № 6605 от 19.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4711/2009 г.

Решение № 6605 от 19.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4711/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ "Валентин Димитров 55", гр. Пловдив, чрез адв. Иван Димитров Иванов, против Решение № 174 от 19.02.2009 г., постановено по адм. дело № 1607 от 2007 г. на Административен съд - гр. Пловдив, 11-ти състав, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № 1601021/04.07.2007 г., потвърден с Решение № 828/03.09.2007 г. на Директора на дирекция "ОУИ" - Пловдив. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на НАП разноски по делото - юрисконсултско възнаграждение, в размер на 516,65 лева. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че решението е незаконосъобразно. По подробни съображения в този смисъл моли решението да се отмени и да се постанови решение по същество, с което да се отмени обжалваният РА. Ответната страна - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив - не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания съобразно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на ЕТ "Валентин Димитров 55", гр. Пловдив, чрез адв. Иван Димитров Иванов против Ревизионен акт № 1601021/04.07.2007 г., потвърден с Решение № 828/03.09.2007 г. на Директора на дирекция "ОУИ" - Пловдив. За да постанови това решение, съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган и при спазване на процесуалните правила по издаването му. Преценявайки фактическите констатации на органите по приходите, е приел, че са налице обстоятелства по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, за извършваните от жалбоподателя продажби и реализираните от това доходи. Съдът е посочил, че между страните не е формиран спор по фактите, установени при извършената ревизия, а спорът е само досежно начина на определяне на данъчната основа и по конкретно относно спазване изискването на чл. 122, ал. 2, т. 12 ДОПК, а именно установена идентичност, респ. висока степен на сходство между условията, при които проверяваните търговци осъществяват дейността си, и тези, при които жалбоподателят реализира своята дейност. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по спора и изводите, които е направил, са в съответствие с релевантните по делото факти и при правилно прилагане на материалния закон. Данъчната основа за облагане с ДДС е определена след анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. От лицето е изискана калкулация на произвежданите продукти. Количеството на закупените и неосчетоводени материали е разделено на съответните разходни норми, изчислено е производството и броя е умножен по продажната цена на една единица. Основните възражения на жалбоподателя са в насока на това, че не е получавал стоки по неосчетоводените фактури от "Чипита България"АД и "Лимекс" ЕООД, че от резултатите от извършените насрещни проверки са направени неправилни изводи, а при определянето на данъчната основа за облагане с ДДС не са взети предвид какви количества от други продукти са необходими за изработването на една торта - закупувани ли са такива от търговеца през съответните периоди, имало ли е наличности от тях. В конкретния случай ревизията е извършена по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 2 на същата правна норма от ДОПК т. е. при особени случаи, поради което фактическите констатации се смятат за верни до доказване на противното, съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК. Освен това фактическите констатации, които са изградени от данъчните органи се базират на официални документи по смисъла на чл. 50, ал. 1. РА - обект на настоящия правен спор е базиран на проверки на доставчиците "Лимекс" ЕООД и "Чипита" ревизия е проведена при условията на чл. 155, ал. 4 от ДОПК от страна на ревизиращите органи нови проверки са обективирани в съответните протоколи. В съдебното производство са събрани и свидетелски показания, наред с представените протоколи за насрещни проверки. От страна на органите на приходната администрация са изискани, съответно са предоставени обяснения от ревизираното лице, че при доставките на стоки не са издавани документи за приемане - предаване на стоките. Стоките от "Лимекс" ЕООД се доставят на място в сладкарския цех на фирмата и се приемат лично от собственика. Стоките от "Чипита" АД се приемат също лично от собственика, но в с. Казичане и се превозват с микробус на ЕТ"Валентин Димитров 55". С доставката и закупуването на стоките са занимава лично Валентин Димитров. Изписването на материалите става в края на всеки месец, когато се заприхождава произведената сладкарска продукция на база на калкулация за всеки артикул. Въз основа на получените документи и осчетоводените такива от страна на ЕТ"Валентин Димитров 55" е извършено сравнение, при което се установява, че търговецът не е осчетоводил и не е отразил в дневници за покупки за съответните периоди 18 броя данъчни фактури, издадени от "Лимекс" ЕООД. Предмет на доставки по фактурите е сметана, която е необходима като материал за основното производство - сладкарство. Прието е, че стоките са вложени в производството на сладкарски изделия - торти, които са реализирани и приходите от продажбата им не е отчетена по надлежния ред, както и не е начислен дължимия ДДС. Предвид посоченото, органът по приходите е направил извод, че са налице данни за укрити приходи и доходи в резултат от неосчетоводени фактури за извършени доставки на основни материали и суровини за сладкарското производство. Поради това е счетено, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК и основата за облагане с ДДС за ревизираните периоди следва да се определи по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Връчено е уведомление на лицето и ИПДПОЗЛ за представяне на декларация по чл. 124, ал. З от ДОПК. Касаторът твърди, че въпросните доставки не са извършени и затова не са и осчетоводени от него, съответно неправилно е и допълнителното начисляване на ДДС. Въпросните твърдения обаче не са подкрепени с доказателства от страна на жалбоподателя в хода на съдебното производство. В случая, предвид законовата презумпция на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, за да стигне съдът до извод, различен от този направен от страна на органите на приходната администрация, жалбоподателят е следвало да заеме активна позиция в хода на съдебното обжалване на РА като проведе насрещно доказване, с което да бъдат оборени констатациите на административния орган. В този случай това не е направено. Предвид това следва да се приеме, че направените в РА констатации като необорени от страна на жалбоподателя, са верни, поради което самия РА като законосъобразен следва да бъде потвърден. В жалбата си касаторът излага доводи само за нарушение на материалния закон, което при проверка от настоящия състав, не се установява. Изложените в жалбата възражения са аналогични на тези, посочени пред първоинстанционния съд. В своето решение ПАС обстойно е изследвал тези доводи на жалбоподателя и е изложил подробни мотиви за това. Съдът е преценил всички представени по делото доказателства и е направил законосъобразни изводи. Съгласно нормата на чл. 124, ал. 2 ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 ДОПК - ревизии при особени случаи, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по ал. 1 е подкрепено от събраните доказателства. Тези констатации не са оборени от задълженото лице. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че в случая са налице предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 ДОПК, който извод се подкрепя от събраните доказателства. Настоящият състав намира, че ПАС е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи и при правилно прилагане на материалния закон. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на ПАС не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното, като е достигнал до този извод, съдът е постановил правилно решение и тъй като не се установиха твърдяните касационни основания за отмяна, следва същото да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд - първо отделение,