Определение № 3319 от 24.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2751/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. И. Н. от гр. Търговище против определение № 135 от 27.01.2026 г., постановено по административно дело № 576/ 2025 година на Административен съд- Търговище, с което е върната исковата й молба срещу Община Търговище и е прекратено производството по делото. Частната жалбоподателка поддържа доводи, че обжалваното определение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на служебното начало в административния процес. Отправено е искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвирто отделение, счита частната жалба за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството по делото е образувано по искова молба на С. И. Н. против Община Търговище, в която като основания са посочени чл.120 от Конституцията на република България, чл.145 АПК, чл.35, чл.36, чл.37 и чл.41 от Закона за общинската собственост. Изложена е фактическа обстановка, според която Н. е обезщетен собственик, като понастоящем обитава апартамент № 22 на [адрес]. Същевременно е собственик на имот на [улица], а общината- на съседен имот на същата улица, с № 23. В общинския имот, за който "нямало съмнение, че вече не е общински", започнало строителство на жилищен блок, като още в началото на изкопните работи, в резултат на вибрациите от тежката строителна техника, сградата в имота й станала негодна за обитаване. С молба до кмета С. Н. поискала окончателно изясняване на ситуацията и получила отговор в писмо № РД-02-9422/ 04.12.2025г. Въз основа на тези факти, С. Н. отправя искане до съда да задължи общината да представи административната преписка, да отмени административния акт, с който е продаден общинския парцел, да обяви акта за нищожен, да възстанови правото й да го изкупи, да възстанови първоначалното състояние на терена в границите му съгласно протокола за отчуждаване, да се произнесе по щетите върху сградата и вината на инвеститора, да й присъди разноски. С разпореждане от 22.12.2025г. първостепенният съд е оставил исковата молба /жалбата/ без движение с конкретни указания за отстраняване на констатирани нередовности. Лицето е било предупредено, че при неизпълнение в посочения срок на дадените указания исковата молба /жалбата/ ще бъде оставена без разглеждане, а производството- прекратено. разпореждането е надлежно съобщено на лицето и в указаня срок е постъпила молба с приложен документ за внесена държавна такса, в която са изложени "правни основания за оспорване по чл.146 АПК", с които е допълнена исковата молба. Решаващият съд е констатирал, че и с поправената искова молба ищцата не е отстранила нередовностите на предявения срещу Община Търговище иск - не е посочила конкретен административен акт, действие или бездействие, като елемент от съдържанието на исковата молба и необходима предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск. Поради неизпълнение на указанията по редовността на исковата молба, на основание чл. 129, ал.3 ГПК вр. чл. 144 АПК, исковата молба е върната, а образуваното производство по нея- прекратено. Така постановеното определение е правилно. След извършената надлежна служебна проверка на редовността на постъпилата искова молба, от чието съдържание, независимо от изричното й именоване в титулната част, не ме е можело да бъде направена еднозначна преценка дали същата не съставлява жалба, административният съд е извършил дължимите съгласно АПК процесуални действия. Дадените указания за отстраняване на констатираните недостатъци са съобразени с характера на производството. Изводът на решаващия съд за това, че не е налице редовно подадена искова молба по чл.127, ал.1, т.т. 2, 3, 4 и т.5 ГПК е обоснован и постановен в съответствие със закона. Обоснован е изводът, че депозираната искова молба не отговаря на законовите изисквания поради вътрешно противоречиво и неясно изразена претенция, която, независимо от дадените указания от страна на съда в съотвествие с принципа за служебно начало в административния процес, не е била уточнена. Правото на оспорване е процесуална възможност за защита от категорията на публичните субективни права. Неговата реализация зависи от изискванията за надлежното му упражняване, в това число от наличието на всички процесуални предпоставки, включително редовността на исковата молба. Административният съд правилно е върнал исковата молба на С. Н. против Община Търговище и е прекратил производството по делото, на основание чл.129, ал.3 ГПК вр. чл. 144 АПК. Обжалваното определение е правилно постановено и следва да бъде оставено в сила. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че на стр. 23 от първоинстанционното дело се съдържа писмо от Община Търговище до С. Н., изготвено по повод нейна молба от 05.11.2025г. до кмета на община Търговище, в която изрично й е указано, че по повод молба с вх. № РД-02-8518/05.11.2025г. /с изложени доводи за неоснователни въздействия върху правото й на собственост/, може да подаде иск с правно основание чл.109 от закона за собствеността. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение