Определение № 8258 от 22.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7069/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на Х. В. В., [възраст] непълнолетен действащ със съгласието на своята майка и законен представител, срещу Определение № 16592 от 29.04.2026 г. по адм. дело № 4867/2026 г. на Административен съд София-град, с което е било отхвърлено искането на страната за отмяна на разпореждане за допускане на предварително изпълнение, инкопрпорирано в Заповед рег. № 1472 от 20.04.2026 г. на Директора на [заличен текст]. Оплакванията на частния жалбоподател са свързани с твърдения за неправилност и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, който според страната, е пропуснал да констатира липсата на предпоставките за допускане на предварителното изпълнение. Сочи се и вероятна неоснователност на самата наложена санкция, поради допуснато нарушение на материалния закон от страна на административния орган, допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила по постановяването й, както и обстоятелството, че тя бива наложена в срока на действие на „План за обща подкрепа“, прилаган спрямо частния жалбоподател. Изразява се становище, че предварителното изпълнение на санкцията ще заличи постигнатите резултати от този план, включително изградената крехка социална комуникация с част от учениците в класа му. Ответникът по частната жалба не изразява становище по същата. Настоящата инстанция намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срок и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да достигне до този извод, съдът на първо място възприема следните обстоятелства: Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по жалба на Х. В. В., действащ със съгласието на своята майка и законен представител, срещу Заповед № 1472/20.04.2026 г. на директора на [заличен текст], с която на жалбоподателя е наложена санкцията „преместване в друго училище“ до края на учебната 2025/2026 г. С жалбата е било направено и искане за спиране на допуснатото по реда на чл. 60, ал. 1 АПК предварително изпълнение на заповедта с доводи, че не са налице законовите предпоставки за това. След преценка на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел за установено, че оспорената заповед е издадена на основание чл. 259, ал. 1 ЗПУО, чл. 31, ал. 1, т. 22 от Наредба № 15/22.07.2019 г., във връзка с чл. 199, ал. 1, т. 4, чл. 203 и чл. 205 ЗПУО, по предложение на Педагогическия съвет на училището, като с нея на ученика е наложена санкцията „преместване в друго училище“ със срок до края на учебната 2025/2026 г. В заповедта е било разпоредено и предварителното ѝ изпълнение, мотивирано с ограничената във времето възможност санкцията да бъде реализирана, както и с опасността изпълнението на административния акт да бъде осуетено или сериозно затруднено при изчакване влизането на акта в сила. Като допълнителни мотиви административният орган е посочил необходимостта от незабавното отстраняване на ученика с оглед предотвратяване уронването на доброто име на учебното заведение и осигуряване нормалното протичане на учебния процес и работата на педагогическия колектив. Въз основа на така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че искането за спиране на предварителното изпълнение е неоснователно. За да достигне до този извод, съдът е изложил съображения, че посочените в разпореждането фактически основания съответстват на хипотезата на чл. 60, ал. 1, предложение трето АПК – наличие на опасност изпълнението на административния акт да бъде осуетено или сериозно затруднено. Приел е, че предвид разпоредбата на чл. 202, ал. 1 и ал. 2 ЗПУО санкцията „преместване в друго училище“ е срочна и се изпълнява до края на учебната година, а законът ограничава възможността за нейното изпълнение във времето. Според съда именно тази законово установена срочност обуславя необходимостта от предварителното й изпълнение, тъй като при липсата на такова би съществувала реална опасност санкцията да не може да бъде реализирана. Първоинстанционният съд е приел още, че е в интерес на ученика санкцията да бъде изпълнена в рамките на текущата учебна година и той да започне следващата учебна година в училището, което е посещавал до налагането ѝ. Според съда именно ограничената във времето възможност за изпълнение на санкцията представлява релевантното обстоятелство при преценка законосъобразността на предварителното изпълнение, докато възраженията относно материалната законосъобразност на самата заповед следвало да бъдат обсъдени в производството по оспорването ѝ по същество. При тези мотиви съдът е приел, че разпореждането за предварителното изпълнение на заповедта е издадено при наличие на материалноправните предпоставки на чл. 60, ал. 1 АПК, съдържа аргументирани мотиви, а жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да оборят фактическите констатации и изводите на административния орган, поради което е отхвърлил искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение на Заповед № 1472/20.04.2026 г. на директора на [заличен текст]. Определението е правилно и обосновано. В преписката са събрани достатъчно данни, относими към постановената заповед и допуснатото й предварително изпълнение. Същите са надлежно обсъдени, при което съдебният състав е достигнал до обоснован извод за неоснователност на искането за отмяна на разпореждането за допуснато предварително изпълнение. Съдът правилно е приел, че възраженията, касаещи законосъобразността на самата наложена мярка са предмет на друго производство. Освен това, на пръв поглед липсват доводи, които могат да разкрият незаконосъобразността на разглежданата мярка. Същата е изрично предвидена в разпоредбата на чл.63 от Наредбата за приобщаващото образование, според която санкциите "преместване в друго училище" и "преместване от дневна форма в самостоятелна форма на обучение" може да се налагат и за допуснати повече от 15 отсъствия по неуважителни причини през учебната година. Правилен в този случай се явява изводът на първостепенната съдебна инстанция, че без допуснатото предварително изпълнение се поставя под въпрос изобщо възможността за реализиране на наложената санкция, с който аргумент и самият орган е обосновал допускането му. В крайна сметка, цел на всяка санкция е същата да бъде изпълнена, за да постигне своето предупредително, възпиращо и превантивно действие. Предпоставка за отмяната на допуснатото с разпореждане предварително изпълнение на акта от страна на съда, е наличието на противопоставим интерес на адресата на акта, който по степен на важност да е от категорията на изброените в чл. 60, ал. 1 от АПК. В конкретния случай сочените от страна на жалбоподателя евентуални вреди за неговата личност са свързани с прекъсване на процеса на социализация и адаптация в училището и в неговия клас, но тези лични интереси не могат да бъдат противопоставени на общия интерес да бъде спазван учебния процес, чийто основен елемент е задължителното и пълно присъствие в учебните часове, както с цел усвояване на учебния материал, така и с оглед възможността за проверка знанията на ученика. Т.е., не е налице надделяващ интерес на ученика, противопоставим на обществения. Предвид изложеното, не са налице основания за отмяна на обжалваното определение, поради което същото следва да се остави в сила. При този изход на спора липсват и основания за присъждане на разноски в полза на процесуалния му представител. Воден от горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение