Решение № 13705 от 25.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9397/2011 г.

Решение № 13705 от 25.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9397/2011 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Ивайло Томов, в качеството му на Председател на Общинския съвет Брегово, срещу Решение № 70 от 13.06.2011 г., постановено по адм. дело № 167/2010 г. от Административен съд Видин. В жалбата се твърди нарушение на процесуалните правила, на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на съдебния акт "с всички законни последици от отмяната". Ответната страна - Кметът на Община Брегово не взема становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил Решение № 20, взето по Протокол № 5 от 03.06.2010 г. от Общинския съвет Брегово, с което се променят имената на десет улици в с. Делейна. За да постанови този резултат съдът е приел жалбата за процесуално допустима пред вид Определение № 3348 от 09.03.2011 г., постановено по адм. дело № 2980/2011 г. по описа на ВАС, с което делото му е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. По съществото на правния спор съдът е приел, че правомощието на общинския съвет да преименува улици произтича от нормата на чл. 21, ал. 1, т. 18 от ЗМСМА. За тази промяна е внесено предложение рег. № 04 от 31.05.2010 г. от общинския съветник Капка Дудова. На заседанието, проведено на 03.06.2011 г. са присъствали седем от общо 13 общински съветници, които са гласували единодушно "за" промяната. Установено е още, че предложението за издаване на общ административен акт, какъвто е този за промяна наименованието на улици, не е било оповестено публично, поради което в производството по издаването му не са участвали заинтересовани лица или организации. Приетият административен акт също не е бил оповестен. Следователно, при постановяването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна. Отделно от това съдът е установил, че решението не съдържа установените по чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК реквизити, т. е. не е мотивирано, което е самостоятелно основание за неговата отмяна. Решението е правилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното изясняване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Влезлият в сила съдебен акт - Определение № 3348 от 09.03.2011 г., постановено по адм. дело № 2980/2011 г. от ВАС, съгласно чл. 235, ал. 2 от АПК е задължителен за решаващия съд досежно приетото в мотивите, че решението на общинския съвет, взето на основание чл. 21, ал. 1, т. 18 от ЗМСМА, представлява общ административен акт, има еднократно действие и засяга административно-правния статут на лицата, по-точно тяхната адресна регистрация на улиците, чиито имена общинският съвет променя (постоянен или настоящ адрес), поради което подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Ето защо доводите за недопустимост на решението на съда са неоснователни. Наличието на определение № 15880 от 22.12.2010 г., постановено по адм. дело № 16018/2010 г., в което състав на IV-то отделение на Върховния административен съд е заел обратната позиция, а именно, че решение на общинския съвет, взето на основание чл. 21, ал. 1, т. 18 от АПК не подлежи на обжалване по реда на АПК, не означава, че съдът от първата инстанция е постановил обжалваното пред настоящия състав решение в "нарушение на материалния закон", както твърди касатора. В случая съдът, след като е установил наличието на съществени нарушения на процесуалните правила, водещо до отмяната на оспорвания акт не се е занимал с твърденията на жалбоподателя за допуснато нарушение на материалния закон. Съдът е процедирал правилно, тъй като същественото нарушението на процесуалните правила винаги води до отмяна на акта, без да се разглеждат доводите на страната по същество. На последно място е неоснователно възражението на касатора за необоснованост на съдебния акт, както е невярно и твърдението му, че общинският съвет "няма никакво задължение" да мотивира "всички решения, които взема". Ако решението е взето от общинския съвет в качеството му на орган на местно самоуправление и с него се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или организации то трябва да отговаря на изискванията за форма визирани в чл. 59, ал. 2 от АПК и следва да съдържа всички посочени от законодателя реквизити, включително фактическите и правни основания за издаването му, както правилно е приел съдът. Отсъствието на мотиви не дава възможност на контролната инстанция да провери законосъобразността на оспорвания административен акт. При посочените нарушения съдът обосновано е приел, че оспорваното решение е незаконосъобразно и го е отменил. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение