Определение № 2178 от 16.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 944/2026 г.
ВКСI търговско отделение16.07.2026 г.докладчик Анжелина Христова
Диспозитив
ДОПЪЛВА, на основание чл.248 ГПК, определение №1405/20.05.2026 г., постановено по ч.т.д. №944/2026 г. по описа на ВКС, І т.о., като ОСЪЖДА М. Х. М., ЕГН [ЕГН] и Ж. М. М., ЕГН [ЕГН] да платят на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД с ЕИК[ЕИК] сумата 76,69 евро разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл.248 ГПК. Съдът е сезиран с молба от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД с[ЕИК] за поправка на очевидна фактическа грешка на постановеното по делото определение № 1405/20.05.2026г., като й бъдат присъдени направените в частното касационно производство разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на отговор на частна касационна жалба в размер на 76,69 евро. Посочва, че в мотивите на определение №1405/20.05.2026 г. съставът на ВКС е приел, че на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се присъди сумата 76,69 евро за юрисконсултско възнаграждение, но в диспозитива не е постановено осъждане на частните касатори да го заплатят. Препис от молбата е връчен на ответните страни- М. М. и Ж. М., които не са депозирали писмен отговор, с който да изразят становището си по нея. Настоящият съдебен състав намира, че с настоящата молба се отправя искане за изменение в частта за разноските на постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение. Същата е подадена в законоустановения 1-месечен срок от легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледано по същество искането е основателно. С постановеното по настоящото дело определение №1405/20.05.2026 г. не се допуска до касационно обжалване по частна касационна жалба на М. Х. М. и Ж. М. М. определение №62/13.02.2026 г., постановено по в.ч.т.д. №20/2026 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено определение №718 от 19.19.2025г. по т.д. №108/2024г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора. С първоинстанционното определение е прекратено производството поради недопустимост на предявените от двамата касационни жалбоподатели срещу „Първа инвестиционна банка“ АД обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.4 ГПК и чл.439, ал.1 ГПК. С отговора на частната касационна жалба „Първа инвестиционна банка“ АД е поискала присъждане на разноски- юрисконсултско възнаграждение Настоящият съдебен състав констатира, че в мотивите на постановеното по настоящото дело определение №1405/20.05.2026 г. действително на ответника „Първа инвестиционна банка“ АД е признато право на разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК в размер на 76,69 евро - юрисконсултско възнаграждение за касационно производство, но липсва диспозитив в този смисъл. Предвид изложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение