Определение № 4296 от 24.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2931/2025 г.

Производство по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано по частна жалба на Б. Г. Т. и С. Г. Т., чрез неговата майка и законен представител Н. П. Д.-В., всички представлявани от адвокат С. В. от АК-София, срещу определение № 355/05.02.2025 г. по в.ч.гр.д. № 298/2025 г. на Апелативен съд София в частта, в която се оставя без разглеждане тяхната частна жалба № 11348/20.11.2024г. против определение № 885/03.11.2024 г. по гр.д.№ 859/2024 г. на Окръжен съд София, с което се допуска замяна на ответниците по делото по реда на чл.228, ал.3 ГПК. Частната жалба съдържа доводи за неправилност на постановеното от съда определение поради липса на предпоставките за замяна на първоначално конституирания ответник по делото, както и за процесуална недопустимост на производството спрямо новоконституираните ответници, при допуснато от съда едновременно изменение на основание и петитум в исковата молба. От Г. Т. В. /ищец по делото/, чрез адв.Е. Ц. от АК-Враца, е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в частната жалба, като счита че същата е процесуално недопустима и неоснователна. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира частната жалба за редовна и допустима, тъй като е подадена срещу преграждащо определение на апелативен съд, с което се оставя без разглеждане частна жалба против съдебен акт на първоинстанционния съд. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. В съдебната практика на Върховния касационен съд – напр. определение № 707/01.10.2014 г. по ч.гр.д. № 5391/2014 г. на ВКС, IV г.о. и определение № 37/15.01.2014 г. по ч.гр.д. № 7405/2013 г. на ВКС, III г.о., се приема, че определенията по реда на чл.228, ал.3 ГПК не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол, тъй като са извън посочените хипотези в чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК - не са преграждащи производството, а тяхната обжалваемост не е предвидена изрично в закона. Отделно от изложеното, съображенията, които са мотивирали първоинстанционният съд да допусне поисканата замяна на страна не могат да бъдат обсъждани в хода на настоящото производство, в което съдът дължи отговор само относно допустимостта на обжалването с частна жалба на постановеното определение по чл.228, ал.3 ГПК. Оплакванията в този смисъл на двамата жалбоподатели могат да бъдат предмет на проверка само по реда на инстанционния контрол по същество, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено в обжалваната част. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение