Определение № 126 от 19.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4579/2017 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 5 ГПК. Постъпила е молба вх. № 220/10.01.2019 г. от „Капрони“ АД, [населено място], представлявано от Л. Д. И. - изпълнителен директор, касатор по делото, с искане за връщане на сумата 126 752,33 лв., депозирана по сметката за обезпеченията на ВКС и представляваща обезпечение за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 245 от 14.07.2017 г., постановено по в. гр.д. № 1197/2017 г. по описа на Старозагорския окръжен съд. Ответната страна Т. С. П. от [населено място], с молба вх. № 1911/25.02.2019 г., чрез пълномощника си адв. А. Г. от АК-С., заявява, че не са налице предпоставките на чл. 282, ал. 5 ГПК и сумата по внесеното по делото обезпечение в размер на 126 752, 33 лв. по сметката за обезпеченията на ВКС, не следва да бъде освободена. С допълнителна молба вх. № 2401/11.03.2019 г. адв. Г. заявява, че между страните няма сключено споразумение по отношение превода на дължимите на ищцата суми по делото, както и не е налице доброволно изпълнение от страна на „Капрони“ АД за тези суми, поради което не са налице условията на чл. 282, ал. 5 ГПК за освобождаване на сумата, внесена като обезпечение. С допълнителна молба вх. № 2514/14.03.2019 г. „Капрони“ АД, чрез изпълнителния директор, изразява становище, че предвид молбата на ищцата Т. П., с която тя е възразила да бъде освободена сумата, внесена като обезпечение, то съгласно разпоредбата на чл. 282, ал. 5 ГПК, следва на дружеството да бъде преведена сумата от 29 291,88 лв., а останалата сума в размер на 97 460,45 лв. да бъде преведена по сметка на ищцата, която сочи. Съдът констатира, че делото е образувано по касационна жалба вх. № 10572/24.08.2017 г. от „Капрони“ АД, [населено място], с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение № 245/14.07.2017 г. по в.гр.д. № 1197/2017 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 78 от 21.02.2018 г. по гр.д. № 643/2016 г. на Казанлъшкия районен съд, с което „Капрони“ АД, [населено място] е осъден да заплати на Т. С. П. от [населено място] сумата от 95 350 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на сина й С. Ю. П., настъпили в резултат на възникнала на 15.08.2014 г. на територията на „Капрони“ АД, трудова злополука; законната лихва върху сумата от 120 000 лв., считано от 15.08.2014 до 04.03.2015 г.; законната лихва върху сумата от 119 500 лв., считано от 05.03.2015 г. до 11.06.2015 г.; законната лихва върху сумата от 95 350 лв., считано от 12.06.2015 г. до изплащането й, като са присъдени и дължимите разноски. С определение № 305/28.08.2017 г. по ч.гр.д. № 3459/2017 г. на ІІІ г.о. на ВКС, изпълнението на горепосоченото въззивно решение е спряно на основание чл. 282 ГПК, тъй като е внесена парична гаранция в размер на присъдената сума. С определение № 324/09.05.2018 г. по гр.д. № 4579/2017 г. на ІІІ г.о. на ВКС, по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. По делото е постановено решение № 178 от 02.01.2019 г., с което е отменено въззивното решение в частта за главницата за разликата над 65 350 лв. до 95 350 лв., в частта на присъдената законна лихва, както следва: върху сумата 120 000 лв., считано от 15.08.2014 г. до 04.03.2015 г.; законната лихва върху сумата 119 500 лв., считано от 05.03.2015 г. до 11.06.2015 г.; законната лихва върху сумата 95 350 лв. считано от 12.06.2015 г. до изплащането й, както и в частта, с която е присъдена на Казанлъшкия районен съд 1 200 лв. – държавна такса и вместо това е постановено отхвърляне на предявения иск от Т. С. П. срещу „Капрони“ АД, с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, за сумата от 30 000 лв. главница, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди; осъдено е „Капрони“ АД да заплати законни лихви върху посочени в решението суми; оставено е в сила въззивното решение в останалата обжалвана част; осъдено е „Капрони“ АД да заплати деловодни разноски. Решението е влязло в сила от датата на постановяването му. След извършена справка в счетоводството на ВКС за постъпване на сумата от 126 752,33 лв. по сметката за обезпеченият на ВКС, се установи, че посочената сума в молбата на „Капрони“ АД е постъпила с платежно нареждане от 23.08.2017 г. по сметката за обезпеченията на ВКС. При това положение молбата за освобождаването на внесената като обезпечение сума се явява допустима и частично основателна. Съгласно чл. 282, ал. 5 ГПК, обезпечението се освобождава в случаите, когато искът за обезпеченото вземане бъде отхвърлен или ако производството по този иск бъде прекратено. В конкретния случай по делото е постановено отхвърляне на иска за главницата в размер на сумата от 30 000 лв., като този иск е уважен за сумата от 65 350 лв., ведно с присъдените лихви и разноски. Следователно, в случая подлежи на връщане само сумата по отхвърлената част на иска за главницата в размер на 30 000 лв., а в уважената му част за остатъка в размер на сумата от 96 752,33 лв., не подлежи на връщане. Тя се задържа и продължава да обезпечава изпълнението на присъденото вземане, като право да я получи има кредиторът по влязлото в сила решение, а не длъжникът. Доказателство за погасяване вземането на кредитора чрез плащане от длъжника на присъденото вземане не са представени с молбата. Кредиторът е този, в случая Т. П., който следва да посочи банкова сметка, по която да бъде преведена присъдената с решението на ВКС сума, а не длъжникът, както той е сторил това с молбата си от 14.03.2019 г. С оглед на гореизложеното, молбата за освобождаване на внесеното обезпечение следва да бъде частично уважена за сумата от 30 000 лв./в която част е отхвърлен искът за главницата/, а за останалата до пълния размер на внесеното обезпечение сума, молбата следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,