Определение № 1618 от 30.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2042/2025 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5, ГПК. Образувано е по молба с вх. № 6319/26.03.2026 г. от касатора М. И. Д., чрез пълномощник адв. Д. Т. от АК-Разград, за освобождаване на внесено по сметката на Върховния касационен съд парично обезпечение в размер на 3 750 лв. /с равностойност от 1917,34 евро/, по ч.гр.д. № 313/2025 г. на ВКС, Четвърто г.о., по което е постановено Определение № 320/27.01.2025 г., с което е спряно изпълнението на невлязло в сила въззивно решение № 196/03.12.2024 г., по възз. гр.д. № 455/2023 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която М. И. Д. е осъдена да заплати на М. И. И. сумата в размер на 3 750 лв. - обезщетение за причинени вреди – пропуснати ползи от неизпълнение на задължение по споразумение от 26.06.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното издължаване. Молителката се позовава на хипотезата на чл. 282, ал. 5 ГПК – отхвърлен иск по обезпеченото присъдено вземане с постановеното по настоящото дело решение № 195/25.03.2026 г. по реда на чл. 290 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С решение № 195/25.03.2026 г. по настоящото гр.д. № 2042/2025 г. по описа на ВКС, Трето г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, което е окончателно, е отменено въззивно решение № 196/03.12.2024 г. по в.гр.д. № 455/2023 г. по описа на Апелативен съд- Варна, в частта му, с която след частична отмяна на решение № 140/27.09.2023 г. по гр.д. № 54/2023 г. на Окръжен съд – Разград, М. И. Д. е осъдена, на основание чл.79, ал.1, пр.2, във вр. с чл.82, ал.1 пр.2 ЗЗД, да заплати на М. И. И. сумата от 3 750 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – пропуснати ползи от неизпълнено задължение по споразумение от 26.06.2013 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумата и вместо него е постановено ново решение, с което искът с правно основание чл.79, ал.1, пр.2, във вр. с чл.82, ал.1 пр.2 ЗЗД за сумата от 3 750 лв., е отхвърлен. Следователно осъществена е изискуемата от чл. 282, ал. 5 ГПК предпоставка за освобождаване на внесеното парично обезпечение по ч.гр.д. № 313/2025 г. на ВКС, Четвърто г.о., а именно окончателен съдебен акт, с който искът с предмет – обезпеченото парично вземане в размер на 3 750 лв. е отхвърлен, постановен в производство по чл. 290 ГПК по подадена касационна жалба срещу въззивното решение, чието изпълнение в тази му осъдителна е спряно на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК. Съобразно Закона за въвеждане на еврото в Република България, внесеното парично обезщетение подлежащо на връщане трябва да се превалутира в евро, и е в размер на 1917,34 евро. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,