Определение № 29 от 25.03.2019 г. на ВКС по н. д. № 266/2019 г.

Производството пред ВКС е по чл. 43, т. 3 НПК. С разпореждане от 06. 03.2019г.,постановено по НЧХД № 84/ 2019г. по описа на РС – гр. Айтос, председателят на Районен съд- гр. Айтос е прекратил производството по делото е изпратил същото на ВКС, за определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа. Изложил е съображения, че компетентният съд е в невъзможност да сформира състав, поради отводи на всички действащи съдии, на основание чл. 29, ал. 2 НПК. Представителят на Върховна касационна прокуратура е депозирал писмено становище, че искането следва да бъде уважено, тъй като са налице условията на чл. 43, т. 3 НПК за промяна на местната подсъдност. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди данните по делото, взе предвид становището на прокурора, намира следното: НЧХД № 84/ 2019г., по описа на РС- гр. Айтос, е било образувано по частна тъжба на Д. Т. Д. от същия град, срещу М. Д.- административен ръководител на РС- /населено място/, за извършено престъпление с правна квалификация /според тъжбата/ по чл. 148, ал. 1 НК, с посочено местоизвършване [населено място]. Тримата действащи към настоящия момент съдии при РС- гр. Айтос са се отвели от разглеждане на делото, на основание чл. 29, ал. 2 НПК. Изложили са съображения, че депозираната тъжба е срещу административния ръководител- председател на РС- гр. Айтос, в това му качество, а също и че самият частен тъжител е изразявал негативно отношение към всеки от съдиите, последователно определяни като докладчици по делото, изразявал е съмнение в тяхната обективност и безпристрастност. При така констатираните данни се установява, че компетентният да разгледа делото по правилата на местната подсъдност съд не може да образува състав, поради което са налице условията на чл. 43, т. 3 НПК за разглеждане на делото от друг, равен по степен съд. Съобразявайки безусловната необходимост от осигуряването на обективен и безпристрастен съд, чужд на правния спор, с който е сезиран, и страните по него, ВКС в настоящия си състав прие, че делото следва да бъде възложено на районен съд извън съдебния район на Бургаския окръжен съд. Предвид и на разстоянията между населените места, наличната инфраструктура и транспортните връзки делото следва да бъде изпратено за разглеждане и решаване на РС- гр. Сливен. Воден от изложените съображения и на основание чл. 43, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение