Определение № 1428 от 12.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 2384/2022 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на адв. Т. Г. Г. - процесуален представител на касаторите Н. Д. и В. Д., за изменение на постановеното по настоящото дело решение в частта за разноските чрез присъждане в негова полза на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за първоинстанционното и въззивното производство съобразно изхода от делото. Ответникът по молбата „ЗД „БУЛ ИНС““ АД не взима становище. Молбата по чл. 248 ГПК е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е допустима. От данните по делото се установява, че първоинстанционното производство е образувано по частичен иск на П. В. с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 300 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди. В хода на производството ищецът е починал и на основание чл. 227 ГПК на мястото му са конституирани неговите наследници Н. Д. и В. Д., представлявани от адвокат Г. при условията на чл. 38 ЗАдв. С първоинстанционното решение исковете са уважени до сумата от 160 000 лв. общо и на процесуалния представител на ищците е присъдено адвокатско възнаграждение в размер от 4 730 лв. С въззивното решение след частична отмяна на първоинстанционния акт исковете са отхвърлени за сумата над 60 000 лв. общо, като в резултат от това са ревизирани присъдените за първата инстанция разноски за адвокат по чл. 38 ЗАДв. чрез намаляването им до сумата от 1 600 лв. съобразно отхвърлената част от исковете при база в размер от 8 000 лв. С постановеното по чл. 290 ГПК решение въззивното решение е частично отменено и исковете са уважени до сумата от 90 000 лв. общо, като в полза на процесуалния представител на касаторите е присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в размер от 3 050 лв. за осъществената защита в касационната инстанция. Пропуснато е да се присъди възнаграждение за адвокатската защита в първоинстанционното и във въззивното производство съобразно окончателния размер на присъденото обезщетение. При тези данни молбата е основателна. Когато с решението по чл. 290 ГПК се внесе промяна в уважения от предходните инстанции размер на иска, се налага да бъде извършено и изменение на вече разпределената отговорност за разноски за първоинстанционното и въззивното производство, включително за разноските за адвокат по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., съобразно новото съотношение между предявената и уважената част от иска. В случая с касационното решение исковете на двамата ищци са уважени общо до сумата от 90 000 лв. и така уважената част е увеличена спрямо решението на апелативния съд. Поради това на ищците (съответно на техния процесуален представител) се дължат допълнително разноски както за въззивното производство (в което с въззивното решение разноски въобще не са им били присъдени поради отхвърляне на въззивната жалба), така и за първоинстанционното производство (за което разноските са присъдени в по-малък от дължимия размер при съобразяване на съотношението предявен-уважен иск според въззивното решение – 60 000 лв.). Базата, послужила на въззивния съд за присъждане на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за първоинстанционното производство, е 8 000 лв. Тази сума отговаря на изискването за справедлив размер, спрямо нея не е упражнено право по чл. 248 ГПК и същата следва да послужи за определяне на дължимото възнаграждение и по настоящото искане. Изчислено по този начин, възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. при уважен размер от исковете от 90 000 лв. (и предявен 300 000 лв.) възлиза на 2 400 лв. за всяка от инстанциите по същество. Тъй като за първоинстанционното производство вече е присъдено възнаграждение в размер от 800 лв., то на адв. Г. следва да се присъди допълнително сумата от 1 600 лв. за тази инстанция, както и сумата от 2 400 лв. – възнаграждение за въззивното производство. С тези мотиви съставът на Първо търговско отделение на Търговската колегия на ВКС