Определение № 254 от 07.05.2015 г. на ВКС по т. д. № 277/2015 г.

Производството е по реда на чл. 286, ал. 2 ГПК. Образувано е по частната жалба с вх. № 8102 от 15.ХІІ.2014 г. на Т. Р. И. от [населено място], подадена чрез процесуалния представител на търговеца по пълномощие от САК, против онази част от определение № 434 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 18.ХІІ.2013 г., постановено по ч. т. дело № 383/2013 г., с която е било оставено без уважение искането на кредитната институция за връщане на до внесената на основание чл. 415, ал. 1 in fine ГПК държавна такса в размер на 901.19 лв. /деветстотин и един лева и деветнадесет стотинки/. Извън общото си оплакване за неправилност на атакуваното разпореждане по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, частният жалбоподател И. претендира отменяването му, навеждайки доводи на плоскостта на вътрешните отношения със своя процесуален представител по пълномощие във въззивното пр-во от АК-Добрич, а също и относно взаимоотношенията между този адвокат и неговия сътрудник в кантората на [улица] същия град. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Добричкия ОС, настоящата частна жалба на Т. Р. И. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е основателна. Със свое последващо връщането на касационната жалба на И. разпореждане - това от 15.ХІІ.2014 г., Добричкият ОС е „разпоредил” да се приемат за надлежно връчени съобщенията за отстраняване нередовности и за връщане на касационната жалба с вх. № 7271/11.ХІ.2014 г. (изпратена по пощата на 10.ХІ.2014 г.) срещу решението му по в. гр. д. № 456/2014 г., аргументирайки се с текста на чл. 35 ГПК, че за оттеглянето на пълномощието доверителят има задължението да уведоми съда. При извършване на проверката си по чл. 285 ГПК обаче, Добричкият ОС е пропуснал да констатира още един порок на подадената чрез него касационна жалба: липсата на изискуемото от чл. 284, ал. 3, т. 3 ГПК приложение, а именно „пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник”. Видно от съдържанието на намиращия се на л. 15 от досието по в. гр.дело № 456/20914 г. по описа на Добричкия ОС договор е, че неговият предмет е бил ограничен до оказване на правна защита и съдействие, изразяващи в представителство единствено по това дело, т.е. само във въззивното пр-во, а не пред всички съдебни инстанции /арг. за противното от чл. 34, ал. 4 ГПК/. Следователно подаването на касационна жалба в случая е представлявало действие без представителна власт, което единствено настоящият частен жалбоподател е могъл на общо основание да потвърди. При тези данни по делото в случая не би могло да се обсъжда извършено ли е валидно оттегляне на адвокатското пълномощно, чието действие и без друго е било вече прекратено – с връчването на преписа от въззивното решение по реда на чл. 51 ГПК. Ето защо, като незаконосъобразно – постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, атакуваното разпореждане по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК/ ще следва да се отмени и делото да се върне на същия състав на ОС-Добрич: за по-нататъшни процесуални действия по надлежното администриране на касационната жалба с вх. № 7271/11.ХІ.2014 г. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение