Определение № 113 от 11.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 816/2023 г.

С постановеното по делото определение № 2003/05.07.2023 година съставът на ІV г. о. на ГК на ВКС е допуснал касационно обжалване на решение № 319/10.11.2022 година на Апелативен съд Варна, ІІ-ри състав, постановено по гр. д. № 345/2022 година по повод на подадената срещу него от П. С. А. касационна жалба с вх. № 7805/14.12.2022 година. Със същото определение съдът е дал на А. едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 694.37 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му е указал, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено. Съобщението за това е връчено на жалбоподателя на 18.07.2023 година и от този момент е започнал да тече определения от съда едноседмичен срок за внасянето на държавната такса. В последния ден от срока-25.07.2023 година П. С. А. е подал по пощата молба, с която е поискал да бъде освободен от задължението за внасяне на държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК. Молбата е била регистрирана в деловодството на съда с вх. № 9171/27.07.2023 година Към горепосочената молба е приложена декларация за гражданско, семейно и имотно състояние, с която А. е декларирал, че притежава 1/6 идеална част от вила в [населено място] и автомобил, произведен през 1999 година. Наред с това е посочил, че получава доход от заплата в размер на 1700.00 лева месечно, от който доход се издържат той и още едно лице. Представени са и договор за наем на обитаваното от П. С. А. жилище, а също така и разписки за плащан наем в размер на 300.00 лева месечно. Във връзка с твърдението за осигуряване на издръжка от още едно лице е представено решение от 23.05.2017 година на Районен съд Варна, тридесет и първи състав, постановено по гр. д. № 2030/2017 година, с което П. С. А. е осъден да заплаща на дъщеря си И. П. Атанасова ежемесечна издръжка в размер на 160.00 лева. Наред с това са изложени и твърдения, че А. счита така определения размер на издръжката за недостатъчен, поради което превежда по банков път на дъщеря си сумата от по 200.00 лева месечно, за което са представени девет банкови бордера. И. П. А. е [дата на раждане], поради което е навършила пълнолетие на 27.07.2023 година. От тази дата издръжката по чл. 143 от СК се счита прекратена, като липсват доказателства П. С. А. да заплаща издръжка по чл. 144 от СК. С оглед на горното молбата за освобождаване от държавна такса е неоснователна тъй като с оглед размера на получавания от него месечен доход от 1700.00 лева П. С. А. може да извърши еднократно плащане, с което да покрие размера на дължимата се по делото държавна такса от 694.37 лева. Затова искането за освобождаване от такава не може да бъде уважено. След влизане в сила на определението делото трябва да бъде докладвано на съда за предприемане на последващи процесуални действия. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение