Определение № 644 от 08.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2012/2016 г.

Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Й. Д. Й. от [населено място], против определение № 280/29.06.2016 г. по ч.т.д.№ 252/2016 г. на ВКС, Търговска колегия, първо отделение, с което е върната като недопустима частната му жалба срещу предходно постановеното по делото определение № 129/11.03.2016 г. Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение, като неправилно. Счита, че има право на жалба против определението от 11.03.2016 г., т.к. е надлежна страна в процеса. Постъпил е отговор от насрещната страна – Ю. БЪЛГАРИЯ АД [населено място], чрез пълномощника адв. З., със становище за неоснователност на частната жалба. Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но неоснователна по същество. За да постанови връщането на частната жалба, съставът на ВКС, ТК, първо отделение е изложил съображения, че частният жалбоподател не е страна в производството по ч.т.д.№ 252/2016 г. по описа на ВКС, І ТО, приключило с определението от 11.03.2016 г. Съдът още е посочил, че Й. не е участвал в производството по делото, като не е подал жалба пред ВТОС срещу постановлението на ЧСИ за разпределение на суми от 23.10.2014 г., не е встъпил в производството по подадените от други участници в разпределението жалби, нито е участвал в производството по упражняване на инстанционен контрол, приключило с обжалваното определение. Следователно жалбоподателят не е надлежна страна в процеса и за него не съществува правен интерес от предприетото обжалване. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Действително, неправилна е констатацията на състава на ВКС, ТК, І ТО, че Й. Й. не е подал жалба до ВТОС против разпределението по реда на чл.463 ал.1 ГПК, напротив, именно неговата жалба е била оставена без уважение с решението по гр.д.№ 1158/2014 г. на ВТОС. Оттам насетне обаче той не е упражнил правото си на жалба пред ВТАС, поради което не е активно процесуално легитимиран да обжалва и последващите определения на АС и ВКС. Данните по делото сочат, че решението на ВТОС, с което е потвърдено извършеното разпределение на суми в изпълнителното производство, е обжалвано от Петя П.; жалбата й е оставена без разглеждане по в.гр.д.№ 220/2015 г. на ВТАС; това определение е обжалвано от Петя П. и Ц. Ц. пред ВКС по ч.т.д.№ 2608/2015 г.; по жалбата на Петя П. определението е потвърдено, а жалбата на Ц. е оставена без разглеждане. Двамата са обжалвали определението по ч.т.д.№ 2608/2015 г., като с определение № 129/11.03.2016 г. по ч.т.д.№ 252/2016 г. същото е потвърдено в частта, с което частната жалба на Ц. Ц. е оставена без разглеждане, а частната жалба на П. против това определение е оставена без разглеждане. С оглед горното, правилни са крайните изводи в обжалвания съдебен акт, че Й. не е надлежна страна по процесуалноправния спор, повдигнат пред касационната инстанция, касаещ права на различни от жалбоподателя лица, поради което не разполага с право на жалба против определение № 129/11.03.2016 г. по ч.т.д.№ 252/2016 г. на ВКС, ТК, І ТО. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение,