Определение № 5609 от 29.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4934/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на П. Д. И. срещу Определени е № 532 от 26.03.2025 г. на Административен съд (АС) – Перник, постановено по адм. дело № 84/2025 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на П. Д. И. срещу Заповед № ЗЛС-43 от 11.12.2024 г. на командира на военно формирование 42600 и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно, като постановено при съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и необосновано. Твърди, че изводът на съда, че не е налице правен интерес от оспорване на процесната заповед, с която се прекратява служебното му правоотношение, е неправилен. Излага подробни съображения за незаконосъобразността на Заповед № ЗЛС-43 от 11.12.2024 г. на командира на военно формирование 42600. Иска обжалваното определение да се отмени и делото да се върне за разглеждане от друг състав на съда. Не претендира разноски. Частният жалбоподател се представлява от адв. Асенова. Ответникът по частната жалба - командирът на военно формирование 42600 при Сухопътни войски не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, решаващият съд е установил, че П. Д. И. е подал до командира на военно формирование 42600 Рапорт вх. рег. № 2-2572 от 10.12.2024 г., с искане да бъде прекратен договорът му за военна служба, на основание чл. 162, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ). Въз основа на подадения рапорт, на дата 11.12.2024 г., е издадена Заповед № ЗЛС-43 от 11.12.2024 г. на командира на военно формирование 42600, с която считано от 01.01.2025 г., на основание чл. 162, т. 1 от ЗОВСРБ и заповед № ОХ-672 ОТ 15.08.2023 г. на министъра на отбраната, е прекратен договорът за военна служба на жалбоподателя, същият е освободен от длъжност и от военна служба и е зачислен на военен отчет. Решаващият съд е установил, че въз основа на така постъпилия рапорт и в срока по чл. 162, ал. 1, т. 1 от ЗОВСРБ, органът е изразил съгласие с отправеното предложение, видно от собственоръчно поставена резолюция „Съгласен съм – за изпълнение“, на подполковник Кръстев, подпис и дата 10.12.2024 г., като в законовия срок е издадена и Заповед № ЗЛС-43 от 11.12.2024 г. на командира на военно формирование 42600. Въз основа на така установените факти съдът приел, че жалбата е недопустима и оспорващият няма правен интерес от оспорването. Определението е правилно. Правилен и подкрепен от доказателствата по делото е изводът на първоинстанционния съд, че оспорващият няма правен интерес от оспорването. Правният интерес от оспорване на всеки административен акт е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването му. Липсата на правен интерес от търсената съдебна защита означава, че не е налице твърдяното от оспорващия засягане или застрашаване от акта на негови субективни права, свободи и законни интереси. С оспорения административен акт не се засяга неблагоприятно правната сфера на частния жалбоподател. Съгласно чл. 162, ал. 1, т. 1 ЗОВСРБ договорът за военна служба се прекратява и военнослужещият се освобождава от военна служба, без която и да е от страните да дължи предизвестие: по взаимно съгласие на страните, изразено писмено; страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 30-дневен срок; в случай че тя не направи това, се смята, че предложението не е прието; В конкретния случай с подаването на Рапорт вх. рег. № 2-2572 от 10.12.2024 г. до командира на военно формирование 42600, военнослужещият е упражнил субективното си право за отправяне на предложение за прекратяване на договора за военна служба, което е удовлетворено с акт от категорията на облагоприятстващите, като е издадена Заповед № ЗЛС-43 от 11.12.2024 г. на командира на военно формирование 42600 за прекратяване на договора за военна служба по взаимно съгласие. Липсата на правен интерес у жалбоподателя да оспорва заповедта се извежда от самия диспозитив на административния акт, с което са постигнати целените от жалбоподателя правни последици. В жалбата до съда не се излагат конкретни факти, от които да се направи обоснован извод, че за П. И. е налице правен интерес от оспорването, вкл. че волята му за прекратяване на служебното правоотношение не е свободно изразена. Такива не се навеждат и в частната жалба. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател за допуснати от съда нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на обжалваното определение. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил в мотивите си всички факти и обстоятелства от значение за допустимостта на жалбата, с която е сезиран и извежда обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Правният интерес предпоставя установяване на засегнато от оспорения акт субективно право, а в случая правото е удовлетворено, чрез издаването на благоприятен за военнослужещия административен акт. Доводите, изложени от частния жалбоподател относно твърдяната незаконосъобразност на административния акт, обжалван пред първоинстанционния съд, са неотносими към предмета на настоящото производство, поради това не следва да се обсъждат. Касационната инстанция проверява законосъобразността на съдебния акт на първоинстанционния съд и обсъждането на доводи, които не засягат пряко законосъобразността на съдебния акт, е извън предмета на касационната проверка. Изложените от съда съображения свързани с компетентността на издателя на оспорваната заповед не променят извода за законосъобразност на обжалваното определение, поради което не може да се приеме, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, каквито съображения се излагат в частната жалба. С оглед посоченото, законосъобразно и обосновано АС-Перник е приел, че П. Д. И. няма право да оспорва Заповед № ЗЛС-43 от 11.12.2024 г. на командира на военно формирование 42600, поради което с обжалваното определение подадената жалба, при липса на правен интерес, правилно е определена като недопустима. Ответникът не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение