Определение № 116 от 17.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 6/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Ф. А. срещу определение № 890/26.10.2023г. по т.д. № 1/2023г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, II т.о., с което е върната искова молба от частния жалбопадател за прогласяване нищожността на арбитражно решение № 618/ 28.05.202009г. по арб.д. № 618/2009г. на арбитър Б. Г. и при условията на евентуалност за отмяна на същото решение на осн. чл.47, ал.1, т.3 ЗМТА. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на процесуалния закон. Твърди, че чл.48, ал.1 ЗМТА свързва началото на срока за подаване на искова молба за отмяна на арбитражното решение с момента на почучаването му от страната, а не с момента на узнаването му. Счита за необосновани изводите на предходния състав на ВКС относно наличието на трудово правоотношение на частния жалбоподател и работодателя, чрез който са връчвани съобщения. Прави доказателствени искания в тази връзка. Моли за отмяна на обжалваното определение. Ответникът по частната жалба „Профи Кредит България“ЕООД е подал писмен отговор, в който оспорва основателността й. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страната, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е намерил, че исковата молба е била подадена след изтичане на преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА. Изложил е съображения, че ищецът е узнал за арбитражното решение чрез няколко алтернативни начина – покана за доброволно изпълнение по изп.дело по описа на ЧСИ Н.М., връчена чрез работодателя на 27.04.2011г., с индивидуализация в същата на самото арбитражно решение, издадения въз основа на него изпълнителен лист и на самите вземания по решението, към която покана са били приложени преписи от решението и изп.лист; запорни съобщения от 26.03.2011г., 25.01.2012г., 01.07.2014г.; чрез запознаване със съдържанието на цялото изпълнително дело по описа на ЧСИ Н.М. от пълномощника на Ал.А. адв. В.Т. на 25.06.2021г. Направил е извод, че най-късно към 25.06.2021г. ищецът е бил запознат с арбитражното решение и подаването на исковата молба на 30.11.2022г. е след изтичане на срока. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Във връзка с въпроса за момента, от който започва да тече срокът за подаване на искова молба по чл.47 ЗМТА, е формирана константна съдебна практика, в която е прието, че при липса на предходно редовно уведомяване за арбитражното решение, получаването на поканата за доброволно изпълнение може да служи за начало на срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА: определение № 613 от 24.09.2013 г. по ч.т.д. № 3099/2013 г. на II т.о., определение № 17 от 20.01.2016 г. по ч.т.д. № 3579/2015 г. на I т.о., определение № 31 от 22.01.2016 г. по ч.т.д. № 1982/2015 г. на I т.о., определение № 153 от 04.02.2016 г. по т.д. № 930/2015 г. на II т.о., определение № 132 от 23.02.2018 г. по ч.т.д. № 464/2018 г. на II т.о., определение № 175 от 10.07.2018 г. по т.д. № 1308/2017 г. на I т.о. В случая направените в частната жалба доказателствени искания касаят един от приетите за осъществени от състава на ВКС способи за уведомяване на ищеца – връчване на ПДИ чрез работодателя. Дори и да се приеме, че връчването по този ред е било ненадлежно, следва да се провери хипотезата на уведомяване чрез пълномощника на длъжника предвид запознаване на първия с цялото изпълнително дело № 2011841040134 по описа на ЧСИ Н.М.. Видно от книжата по същото на 22.06.2021г. адв. В.Т., като пълномощник на Ал.А., с представено пълномощно, е поискал да се запознае с изпълнителното дело. Пълномощникът е удостоверил върху молбата, че на 25.06.2021г. е извършил справка по делото. Към посочената дата по изп.дело са се съдържали молба за образуване на изпълнително производство, изпълнителен лист по т.д. № 1093/2010г., покана за доброволно изпълнение, в които подробно е посочено арбитражното решение с номер, дата на постановяване, номер на арбитражното дело и арбитър, възпроизведен е буквално диспозитивът на арбитражното решение – страни и предмет. Налага се извод, че А. А. е узнал за арбитражоното решение най-късно към дата 25.06.2021г. Подаването на исковата молба по чл.47 ЗМТА на 30.11.2022г. е след преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, поради което се явява просрочена. Поради изложеното определението на ВКС, II т.о. следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение