Определение № 314 от 24.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4709/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. С определение № 3909 от 05.12.2023 г., постановено по настоящото дело, Върховният касационен съд оставя без разглеждане касационна жалба с вх. № 19296 от 28.02.2023 г. /п.к. от 27.02.2023 г./, подадена от „КРАСИ“ ЕООД и от Г. М. Р., чрез адвокат Н. К. от ВТАК, против решение № 362 от 20.01.2023 г., постановено по въззивно гр. д. № 10147/2021 г. на Софийски градски съд, прекратява производството по делото и осъжда „КРАСИ“ ЕООД и Г. М. Р. да заплатят на „Юлстрейд“ ООД деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 850 лева. С молба вх. № 17031 от 28.12.2023 г. /п.к. от 22.12.2023 г./ касаторите „КРАСИ“ ЕООД и Г. М. Р., чрез адв. Н. К., са поискали ВКС да измени определението си в частта за разноските, като намали като прекомерни извършените такива в производството пред ВКС за адвокатско възнаграждение от ответника по касационната жалба – „Юлстрейд“ ООД. Ответната страна по молбата „Юлстрейд“ ООД в представен писмен отговор с вх. № 442 от 10.01.2024 г., подаден чрез адв. М. Л., взема становище за неоснователност на молбата. Молбата е допустима – подадена е от легитимирано лице и преди изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Определението, чието изменение се иска, е постановено в закрито заседание, поради което възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение не е преклудирано. По същество, молбата е неоснователна. Съображенията за това са следните: Основното производство по настоящото дело е образувано по касационна жалба, подадена от „КРАСИ“ ЕООД и от Г. М. Р., чрез адв. Н. К. от ВТАК, против решение № 362 от 20.01.2023 г., постановено по въззивно гр. д. № 10147/2021 г. на Софийски градски съд. С обжалваното решение е потвърдено решение № 20061006 от 08.03.2021 г. по гр. д. № 71471/2019 г. на Софийски районен съд, с което е уважен предявеният от „Юлстрейд“ ООД против „КРАСИ“ ЕООД и Г. М. Р. /преди М./ иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, във вр. с ал. 4, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 229, ал. 3 ЗЗД като е обявена за нищожна поради противоречието ѝ със закона, клаузата за уговорения срок по т. I, 3 на сключения между Г. М. и „КРАСИ“ ЕООД, в качеството им съответно на наемодател и наемател, договор за наем на земеделски земи – ниви с № 841020, 390070, 380020, 234771, 234770 и 060307, находящи се в землището на [населено място], сключен на 22.10.2013 г., с нотариална заверка на подписите, с вх. рег. № 10279 от 30.10.2013 г. на нотариус рег. № 373 в НК, вписан в Служба по вписвания [населено място] с вх. № 9987/12.11.2013 г., за срока над три години по договорения срок от десет стопански години. В конкретния случай договореното адвокатско възнаграждение в размер на 850 лева в договора за правна защита и съдействие, сключен между „Юлстрейд“ ООД и адв. М. Л., в размер на 850 лева е за изготвяне на отговор на касационната жалба и процесуално представителство в производството по нейното допускане. При съобразяване на цената на иска – 4 595,46 лева, и съгласно чл. 9, ал. 3, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба и изложението към нея възлиза на сумата 759,55 лева. Договореният, заплатен и присъден от ВКС адвокатски хонорар в конкретния случай е 850 лева и е незначително над минималния според Наредбата размер. Това възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на производството, съобразено е с характера и броя на предявените искове, броя на ответниците по делото и естеството на повдигнатите по делото правни въпроси. Предвид изложеното присъденото възнаграждение не е прекомерно и искането за намаляването му е неоснователно. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,