Определение № 116 от 14.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 155/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 11037/19.12.2019 г. на Д. С. К. срещу определение № 540/12.12.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 4675/2019 г. на Върховния касационен съд, III г. о., с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение № 274/14.06.2019 г. по ч. гр. д. № 2036/2019 г. на Върховен касационен съд, ІV г. о. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното определение. Иска се разглеждането на жалбата заедно с жалба вх. № 10957/ 18.12.2019 г. и атакуваното определение да бъде отменено. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Не са налице предпоставките за съвместното разглеждане на частната жалба с жалба вх. № 10957/18.12.2019 г. Жалбата вх. № 11037/19.12.2019 г. е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото, постановено от състав на Върховния касационен съд, поради което е процесуално допустима. Разгледанa по същество жалбата е неоснователна, поради следното: Предмет на обжалване в настоящото производство е определение, постановено в производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. За да се произнесе, предходният състав на Върховен касационен съд е посочил, че липсва предвиден правен ред за обжалване на определение № 274 от 14.06.2019 г. на ВКС. Атакуваното определение на ВКС, ІII г. о. е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Изводът, че липсва законова възможност за по-нататъшен инстанционен контрол е правилен и обоснован. Обжалването на съдебни актове е строго регламентирана дейност, поради което тя е допустима само в предвидените от закона случаи. Постановеното по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение на Върховния касационен съд е окончателно и не подлежи на последваща проверка за законосъобразност съгласно императивните процесуални правила, с оглед на което подадената частна жалба правилно е оставена без разглеждане. Оплакванията на жалбоподателя са идентични със съдържащите се в негови предходни частни жалби и по същество са неоснователни. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.,