Определение № 3696 от 01.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2395/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба, подадена от М. Х. М., чрез пълномощник адв. Д. Колева, против определение № 149 от 26.01.2026г., постановено по адм. дело № 42/2026г. по описа на Административен съд - Шумен, с което е оставена без разглеждане жалбата му против решение № 330 от 06.11.2025г. по преписка №6/2024г. на Комисията за защита от дискриминация, Петчленен разширен заседателен състав. В частната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното определение, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорват се изводите на съда за липсата на правен интерес от оспорване на решението на КЗД с доводи,че жалбоподателят притежава нотариално заверено пълномощно и представителна власт за представлява и защитава засегнатото лице, поради което правния му интерес не зависи от личното засягане на права, а от засягането на права и законни интереси на представляваното лице. Твърди, че правото на съдебно оспорване се упражнява от името и за сметка на засегнатото лице по смисъла на чл.147, ал.1 АПК. Иска се отмяна на определението и връщане на делото на съда за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и сочените отменителни основания, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, участник в производството пред АС - Шумен, за която постановеното прекратително определение е неблагоприятно като преграждащо пътя на производството, и в срока по чл. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Шумен е образувано по жалба, подадена от настоящият частен жалбоподател, против решение № 330 от 06.11.2025г. на Комисията за защита от дискриминация, Петчленен разширен заседателен състав, с което е установено, че А. М. Р. - преподавател в ПГИ гр. Шумен не е осъществила дискриминация и тормоз по признаци "етническа принадлежност", "увреждане", "пол" и "имуществено състояние" по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. по отношение на Д. М. М.; установено е, че Б. Н. В. - директор на ПГИ, гр. Шумен за процесния период, не е осъществила дискриминация и тормоз по признаци "етническа принадлежност", "произход", "увреждане", "пол" и "имуществено състояние" по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., по отношение на Д. М. М. като е оставен без уважение сигналът на М. Х. М.. За да постанови оспореното определение, съдът е приел, че производството пред КЗД е инициирано по подаден сигнал от М. М., баща на Д. М. с твърдения за неблагоприятно третиране, нежелано поведение и дискриминация по етническа принадлежност, произход, увреждане, пол и имуществено състояние, осъществени спрямо неговия син от посочените в сигнала лица, А. М. Р. - преподавател в ПГИ гр. Шумен Б. Н. В. - директор на ПГИ, гр. Шумен. За да приеме недопустимост на подадената пред него жалба, съдът е взел предвид, че лицето инициирало производството пред КЗД не обосновава наличието на пряк и личен интерес от подаване на сигнала и не търси защита срещу твърдяното дискриминационно нарушение на собствени материални права, свободи или законни интереси, а на такива на своя син. Правната легитимация на жалбоподателите се определя от доказан правен интерес, правна връзка между оспорения акт и последиците, които той създава. Засегнати са онези лица, които са носители на материално-правните последици от решаването на спора, в чиято сфера рефлектира неблагоприятно порочният административен акт В случая с оспорения акт не се нарушават или застрашават права, свободи или законни интереси на жалбоподателя. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за възникване на право на жалба и условие за допустимост на производството. В случая същата не е налице, поради което съдът е приел, че жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството следва да бъде прекратено на основание чл.159, т.4 и т.1 АПК. Така постановеното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Видно от приложените по делото доказателства, частният жалбоподател е конституиран в производството пред КЗД като подател на сигнал по оплаквания за извършена дискриминация и тормоз спрямо неговия син Д. М. М. от конституираните като ответници лица. В хода на производството Д. М. е навършил пълнолетие и информиран от КЗД, че има възможност да встъпи в производството като жалбоподател, но такова волеизявление не било направено и не е бил конституиран като страна. Образуваната по сигнала преписка е разпределена на Петчленен заседателен състав, проведено е производство, в което жалбоподателят е участвал като сигналоподател. В проведено открито заседание на 19.03.2025г., съставът е утвърдил сключено споразумение между сигналоподателя и ПГИ - Шумен, представлявано от директора и е прекратил производството по отношение на тази страна. Последвал е избор на нов състав на КЗД и с Разпореждане №959/23.06.2025г. на председателя на КЗД, преписката е разпределена за разглеждане от нов Петчленен разширен състав, постановил обжалваното пред АС - Шумен решение на КЗД. При тези данни, настоящият състав приема, че изводите на АС - Шумен за липса на правен интерес са правилни и обосновани. Не е налице нарушение на материалния закон. Както правилно е приел АС, разпоредбата на чл. 50, ал. 3 от ЗЗД, дава право на физически, юридически лица, държавни и общински органи да отправят сигнал до КЗД, която следва да образува производство. В този случай правото принадлежи на всеки от посочените субекти, без да е необходимо да бъде изследвано наличието на пряк и личен правен интерес. Освен в специалния закон, какъвто е ЗЗД, сходни норми са разписани и в общия процесуален закон - АПК, като в чл. 15, ал. 2 е посочено, че за подаване на сигнал не се изисква наличие на пряк и личен правен интерес, а чл. 109, ал. 2 от АПК гласи, че всеки гражданин или организация, както и омбудсманът може да подава сигнал. Това право, съгласно цитираната норма на специалния закон, се ограничава до производството пред КЗД, но не може да обоснове правен интерес тези лица да оспорват постановените по техните сигнали решения на Комисията за защита от дискриминация. Специалният закон ясно е направил разграничението между лицата, които са носители на субективно право или интерес и търсят неговата защита, твърдейки засягане или застрашаване, които имат процесуалното качество на жалбоподатели, и лицата, за които липсва засягане или застрашаване на субективно право или интерес, на които законът отрежда процесуалното качество на сигналоподатели. Решението на КЗД не засяга правата, свободите и законните интереси на сигналоподателите, поради което правилно съдът е приел, че не са налице основанията на чл. 147 от АПК, не е налице право на оспорване, съответно жалбата е процесуално недопустима. Неоснователно в частната жалба се твърди, че правният интерес за частния жалбоподател възниква от представеното нотариално заверено пълномощно и представителна власт в производството да защитава правата и законните интереси на засегнатото лице Д. М. и е налице засягане на права и законни интереси на представляваното лице. Представителната власт на сигналоподателя по силата на представеното нотариално заверено пълномощно да представлява правата и законните интереси на засегнатото лице пред КЗД, не обуславя наличието на правен интерес за сигналоподателя от подаване на жалба срещу постановеното решение на КЗД, защото това решение не засяга прако и непосредствено негови права, свободи или законни интереси, нито пък създава задължения за него по смисъла на чл.147, ал.1 АПК. Производството пред КЗД е административно и съгласно чл. 50 от ЗЗДискр. се инициира по три начина:1. по жалба; 2. по инициатива на комисията, т.е. самосезиране; 3. по сигнал. ЗЗДискр е специален закон, но същият не въвежда ново съдържание на понятията "жалба" и "сигнал". Подаване на жалбата е упражняване на право от жертвата на дискриминация за защита на пряко накърнени или застрашени лични права и законни интереси. Подаването на сигнал представлява уведомяване на компетентните органи за съществуваща нередност, която попада в обхвата на чл. 107, ал. 4 от АПК, като неоснователността на сигнала не е пречка за неговото подаване и няма неблагоприятни последици за сигналоподателя. По закон сигналът не е обусловен от накърняване на лични права и законни интереси и може да се подаде от физически, юридически лица, държавни или общински органи. Правни последици при сезиране със сигнал е, че КЗДискр не е обвързана с него, нито с направеното конкретно искане, действа в условията на оперативна самостоятелност, а решението по сигнала не подлежи на обжалване от сигналоподателя. Това разрешение в националното законодателство съответства на доктрината за накърненото право, според която е необходимо лицето да обоснове пред съд претенцията си, че е накърнено конкретно негово право, от което се ползва, за да е налице активна процесуална легитимация. Съответства и на тълкуването, което дава Европейския съд по правата на човека на чл.14 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), приложим винаги във връзка с упражняването на друго защитено право или свобода, че е необходимо установяване на пряко засягане, т.е. положение на „жертва“ на сезиращото го лице, за да е допустима жалбата му (Vallianatos and Others v. Greece, § 47, Hristozov and Others v. Bulgaria, § 73 /. Производство по ЗЗДискр. е административно и поради това са приложими правните институти на АПК. Може да бъде инициирано и от сигналоподател и от жалбоподател, но след като М. М. е сигналоподател, същият няма право на жалба до съд срещу решението на КЗД. Налице са основанията на чл. 159, т. 4 от АПК и правилно съдът е приел жалбата за недопустима и я е оставил без разглеждане, а производството е прекратил. Не са налице сочените отменителни основания и постановеното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,