Решение № 2134 от 24.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9790/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Министъра на туризма чрез процесуалния представител Ж. Кръстева против решение № 22260/ 27.06.2025г по адм. д. № 8246 по описа за 2024г на Административен съд София град. Изложени са оплаквания за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и необосновано – касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. В представени писмени бележки се поддържа искане за обезсилването му като недопустимо или отмяната му като неправилно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация „ИНТЕРТУР“ ЕООД, гр.София, чрез пълномощника си адвокат А. Иванова в представен писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в сила и да бъдат присъдени направените разноски пред касационната инстанция. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. По съображения, че оспореното с нея съдебно решение е правилно, предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение № 22260/ 27.06.2025г по адм. д. № 8246 по описа за 2024г Административен съд София град е отменил по жалба на „ИНТЕРТУР“ ЕООД гр. София мълчалив отказ на Министъра на туризма да се произнесе по заявление вх.№Т-26-00571/26.06.2024 г. на „ИНТЕРТУР“ ЕООД, изпратил е преписката на Министъра на туризма да се произнесе по заявлението и е присъдил разноски. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд приема, че административното производство е образувано по заявление с рег. вх.№Т-26-00571/26.06.2024 г. до министъра на туризма, с което „ИНТЕРТУР“ ЕООД, е представило заверен препис от влязло в сила Решение №2598/13.04.2023 г. по адм.д.№3600 по описа на АССГ. С това съдебно решение, оставено в сила с Решение № 6701/03.06.2024 г. по адм.дело №7332/2023 г. по описа на ВАС, се отменя Заповед № Т-РД-27-587/25.03.2022г., на министъра на туризма, с която на дружеството се отказва безвъзмездна финансова помощ (БФП) по схема BG-176789478-2021-06 и преписката се връща за министъра на туризма за ново произнасяне. Съгласно нормата на чл.218 ал. 2 АПК, Върховният административен съд е длъжен служебно да следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. При извършена проверка в изпълнение на това задължение се констатира, че административният съд се е произнесъл по процесуално недопустима жалба - подадена срещу неподлежащ на оспорване акт. Институтът на мълчаливия отказ по чл. 58, ал. 1 АПК намира приложение единствено при първоначално отправено искане за издаване на административен акт, когато органът не се е произнесъл в предвидения за това срок. Бездействието на административен орган по повод дадени указания на съд с влязло в сила съдебно решение, по силата на които за органа се поражда задължение да се произнесе изрично по направено искане от гражданин или организация, не представлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, а неизпълнение на окончателен съдебен акт. Изпълнението на административни актове и съдебни решения по административни дела е уредено с дял V от АПК, а отговорността и налагането на наказания, в случаите на неизпълнение на влезли в сила съдебни актове - със съответните разпоредби от дял VІ от същия кодекс. При неизпълнение на съдебното решение в срок от органа заинтересованото лице не може да търси защита по реда на чл. 145 и сл. от АПК в частта относно мълчаливия отказ. По този начин би се стигнало до хипотеза, при която, ако органът продължава да не изпълнява съдебното решение след като вече е разрешен материалноправният спор между страните, няма да се постигне изпълнение на разпореденото от съда, каквато не е целта на закона. В процесния случай защитата срещу бездействието на административния орган може да бъде реализирана само по реда на чл. 289 и сл. АПК в хода на образувано изпълнително производство и/или по реда на чл. 306 вр. с чл. 304 АПК чрез налагане на глоба на виновното или виновните за това длъжностни лица. В този смисъл е трайната съдебна практика на ВАС - определение № 698 от 21.01.2008 г. на ВАС по адм. д. № 12752/2007 г., IV о определение № 262 от 13.01.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9529/2021 г., V о., определение № 7982 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4749/2017 г., III о., определение № 2594 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1831/2018 г., VII о., определение № 7073 от 10.06.2024 г. по адм. дело № 5574/2024 г., определение № 12090 от 6.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11033/2023 г., II о., Решение № 6006 от 5.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9481/2024 г., V о. Пропускът на административният съд да констатира недопустимост на подадената жалба от„ИНТЕРТУР“ ЕООД гр. София при наличието на предпоставката по чл.159, т.1 АПК, предвид изложените доводи, е довел до постановяване на недопустим съдебен акт, който следва да се обезсили на основание чл. 221, ал. 3 АПК, а съдебното производство - да се прекрати. Не следва да се разглеждат касационните доводи по чл.209, т.3 от АПК, изложени в касационната жалба на директора на Министъра на туризма, тъй като е налице по-тежкият порок по чл.209, т.2 АПК - недопустимост на постановеното решение. При този изход на спора касационният жалбоподател няма право на разноски. В полза на Министерство на туризма юридическото лице, в структурата на което е ответният административен орган, следва да се присъдят разноски в размер от 2300.00 лв (1176 евро), от които държавна такса в размер на 2000 лв и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК, приложим на основание чл.228 от АПК, в размер от общо 300,00 лв. по чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в приложимите редакции към момента на осъществяване на юрисконсултската защита. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,