Определение № 9336 от 30.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9218/2026 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 2, във вр. с чл. 158, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от кмета на Община Дупница против Определение № 1214/01.06.2026 год., постановено по административно дело № 306/2026 год. по описа на Административен съд – Кюстендил. Заявено е твърдение, че оспореното определение е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалния закон. В подкрепа на това твърдение е заявено, че в изпълнение на съдебно разпореждане, жалбоподателят Община Дупница е заплатил указаната държавна такса в размер на 869,20 евро с левова равностойност от 1 700,00 лева, но поради техническа грешка, сумата не е заплатена по сметка на Административен съд – Кюстендил, а по сметка на Върховен административен съд. Твърди се, че заплащането на дължимата държавна такса по сметка на друг съд, различен от администриращия делото, съставлява техническа грешка при изписване на банковата сметка, а не липса на плащане или неизпълнение на съдебно указание. Развити са обстоятелствени доводи, че по аналогия от разпоредбите на чл. 31, ал. 2 и ал. 3 от АПК, следва да се приеме, че плащането на дължимата държавна такса по сметка на Върховния административен съд, а не по сметка на компетентния да разгледа спора Административен съд – Кюстендил следва да се приеме като извършено в срок, но пред некомпетентен съд. Допълнено е и с твърдението, че в случая не е налице неизпълнение на съдебно разпореждане, а форма на неточно изпълнение, при което въпреки неточността, указаната от съда сума е постъпила по бюджета на съдебната власт. В уверение на така заявените твърдения, към частната жалба е приложено преводно нареждане от 13.05.2026 год. за превод на сумата от 869,20 евро с основание – държавна такса по адм. дело 306/2026 год. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспореното определение и връщане на делото на първоинстанционния административен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В срока по чл. 232 от АПК е постъпил писмен отговор от ответника – ръководител на Управляващия орган на Програма ИНТЕРРЕГ VІ-А ИПП България – Северна Македония 2021-2027 год., в който са обективирани доводи за неоснователност на оспорването. Оспорва се твърдението на частния жалбоподател, че плащането по сметка на друг съд следва да се приравни на надлежно изпълнение на съдебното указание. Заявено е също, че в случая разпореждането на съда не е било изпълнено, доколкото указаната от съда държавна такса не е била заплатена по сметка на съда, като също така, в указания от съда срок не е представен и документ, удостоверяващ извършеното плащане. В тази връзка се твърди, че съгласно трайната съдебна практика, дори и срочно плащане по правилната банкова сметка, но без представяне на документ за това в указания срок е основание за оставяне на жалбата без разглеждане. В този смисъл и доколкото и двете указания на съда не са били изпълнени, то според ответника правилно и обосновано жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Настоящият съдебен състав приема, че частната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – Кюстендил е образувано по повод жалба от кмета на Община Дупница против Решение № РД-02-14-1463/15.04.2026 год. на ръководител на Управляващия орган на Програма ИНТЕРРЕГ VІ-А ИПП България – Северна Македония 2021-2027 год., с което на основание чл. 73, ал. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 5 и т. 9 от ЗУСЕФСУ на Община Дупница е определена финансова корекция в размер на 10% от стойността на допустимите разходи, финансирани от Европейските фондове при споделено управление по Договор № РД09-151/05.08.2025 год., сключен с ДЗЗД „Унигардън“ на стойност 341 191,82 евро без ДДС или 409 430,18 евро с ДДС. По повод постъпилата жалба, с Разпореждане № 1063/12.05.2026 год., постановено по адм. дело № 306/2026 год., състав на Административен съд – Кюстендил е оставил жалбата без движение, като е указал на жалбоподателя в 7-дневен срок от получаване на разпореждането да отстрани констатираната нередовност, като внесе държавна такса в размер на 869,20 евро по сметка на Административен съд – Кюстендил и представи по делото доказателства за извършеното плащане. Изрично е указано, че при неизпълнение на дадените указания в срок, жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото ще бъде прекратено. От приложената по делото справка за връчване чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ) се установява, че съобщение с препис от съдебното разпореждане е получено от Община Дупница на 12.05.2026 год. В указания от съда 7-дневен срок, който е изтекъл на 19.05.2026 год., жалбоподателят не е изпълнил указанията на съда, като по делото не са приложени писмени доказателства, удостоверяващи внесената държавна такса. С оглед на това, с Определение № 1214/01.06.2026 год., постановено по административно дело № 306/2026 год., Административен съд – Кюстендил е оставил без разглеждане жалбата на кмета на Община Дупница против Решение № РД-02-14-1463/15.04.2026 год. на ръководител на Управляващия орган на Програма ИНТЕРРЕГ VІ-А ИПП България – Северна Македония 2021-2027 год. и е прекратил производството по делото. Определението е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 151, т. 3 от АПК указва, че към жалбата се прилага документ за платена държавна такса, ако такава се дължи. Към иницииралата първоинстанционното производство жалба на кмета на Община Дупница против Решение № РД-02-14-1463/15.04.2026 год. на ръководител на Управляващия орган на Програма ИНТЕРРЕГ VІ-А ИПП България – Северна Македония 2021-2027 год. не е приложен документ, удостоверяващ внесена държавна такса, каквато безспорно се дължи по реда на чл. 12, ал. 4 от АПК, във вр. с т. 2б, б. „а“ от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието в размер на 869,20 евро, определен по реда на чл. 27, ал. 6 от ЗУСЕФСУ. С оглед на това и в съответствие с правомощието си по чл. 158, ал. 1 от АПК, първоинстанционният административен съд е оставил без движение жалбата, като е изпратил на оспорващия съобщение да отстрани нередовността в 7-дневен срок, като представи по делото доказателства за заплатената държавна такса. В случая, в частната жалба, оспорващият е развил обстоятелствени доводи за изпълнение на така даденото указание в срок – 13.05.2026 год., като е заплатил държавната такса, но не по сметка на Административен съд – Кюстендил, а по сметка на Върховен административен съд. От страна на оспорващия нито са заявени твърдения, нито са ангажирани доказателства в тяхна подкрепа за изпълнение на указанието на съда – да се представи по делото доказателство за извършеното плащане. Такова доказателство е ангажирано едва пред касационната инстанция. Настоящият съдебен състав принципно споделя възраженията на частния жалбоподател, съгласно които, извършеното редовно плащане на дължима държавна такса, но по сметка на друг съд следва да се приеме като извършено в срок. В случая, неизпълнение на съдебното указание се състои в непредставянето в срок на документ, удостоверяващ извършеното (макар и по сметка на ВАС) плащане на дължимата държавна такса. С оглед събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, правилен и обоснован се явява извода на първоинстанционния съд, че държавна такса за производството се дължи и в указания на жалбоподателя срок той не е представил документ за плащането й. В изпълнение на задължението си по чл. 158, ал. 1 от АПК, съдът е констатирал наличната нередовност, като е указал на жалбоподателя да я отстрани в законоустановения 7-дневен срок. Така даденото указание не е било изпълнено, т.е. не е отстранена нередовността на жалбата. Заверено копие на документ за платена държавна такса с дата 13.05.2026 год. е представен едва с частната жалба, но същият документ не е представен по първоинстанционното дело. В този смисъл, следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 151, т. 3 от АПК към жалбата следва да бъде приложен документ за платена такса, а не само таксата да е платена, като в този смисъл са и указанията на съда. Съгласно цитираната правна норма, изискването за внасяне на държавна такса и представянето на документа за това по делото е кумулативно. В случая е налице и изрично уведомление до жалбоподателя, че в указания 7-дневен срок следва да се представи по делото документ, удостоверяващ обстоятелството, че таксата е внесена в срок, което не е изпълнено. В този смисъл и след като не са изпълнени в цялост указанията, то правилно съдът е приел, че не е отстранена нередовността на жалбата и законосъобразно е приложил разпоредбата на по чл. 158, ал. 3 от АПК. При тези фактически установявания и в съответствие с разпоредбата на чл. 158, ал. 3 от АПК, първоинстанционният административен съд е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. Доколкото от страна на оспорващия не са ангажирани доказателства за изпълнение на дадените от съда указания в посочения срок, частната жалба се явява неоснователна, а оспореното определение, като правилно следва да се остави в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 160, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,