Решение № 15073 от 15.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10071/2013 г.

Решение № 15073 от 15.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10071/2013 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 300 от 6.06.2013 г., постановено по адм. д. № 193/13 г. Великотърновският административен съд, втори състав, е отменил ревизионен акт № 041201626/5.11.2012 г. на ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 69/25.02.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново, в обжалваната част, с която са определени данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и съответните лихви, и данъци по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2007 и 2008 г. ведно със съответните лихви, като е отхвърлил жалбата на Никола Алексиев Николов в останалата й част и е осъдил последния да заплати на Д "ОДОП" - гр. В. Търново разноски по делото в размер на 125,36 лв. Срещу постановеното решение в отменителната му част е подадената касационна жалба от Ангел Павлов Манов в качеството му на директор на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - гр. Велико Търново е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение в посочената част и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата на Никола Алексиев Николов изцяло. Като алтернативно се поддържа искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение за всяка инстанция общо в размер на 434,79 лв. Ответникът по касационната жалба Никола Алексиев Николов от гр. Горна Оряховица взема становище за неоснователност на жалбата на Д "ОУИ" - гр. Велико Търново. Срещу постановеното решение в отхвърлителната му част е подадена касационна жалба от Никола Алексиев Николов от гр. Горна Оряховица. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд в посочената му част е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост, като се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени решението на Административен съд - Велико Търново и да уважи жалбата изцяло. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а по същество и двете са не основателни и следва да бъдат оставени без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са както следва: - тази на Д "ОДОП" - В. Търново е основателна, а тази на Никола Алексиев Николов е неоснователна. С решението си Великотърновският административен съд е отменил ревизионен акт № 041201626/5.11.2012 г. на ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 69/25.02.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново, в обжалваната част, с която са определени данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и съответните лихви, и данъци по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2007 и 2008 г. ведно със съответните лихви, като е отхвърлил жалбата на Никола Алексиев Николов в останалата й част. Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Съдът е описал и установената фактическа обстановка по време на ревизията и основанията на органа по приходите за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК. Посочени са и възраженията на задълженото лице срещу така издадения ревизионен акт, изразяващи се основно в това, че не е налице превишение на приходите над разходите, че е разполагал с други средства, че неговото имущество е било отнето в производство по реда на чл. 28 и сл. от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (ЗОПДИППД - отм.), поради което няма как да се дължи данък. От така направените възражения решаващият съд е приел за основателно възражението за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК за 2006, 2007 и 2008 г., за които период имуществото на задълженото лице е било конфискувано по реда на ЗОПДИППД(отм.). На база на тълкуване на разпоредби на посочения закон и съобразявайки представените пред него заверени преписи от съдебни решения от три съдебни инстанции по развилото се производство по реда на чл. 28 и сл. от ЗОПДИППД (отм.) административният съд е приел, че ревизионно производство по отношение на лице за доходи, придобити от престъпна дейност, е допустимо само след неуспешно проведено производство по реда на ЗОПДИППД (отм.), а в оспорения ревизионен акт не са обсъдени и не са събрани данни за това производство. В продължение е посочено, че за ревизираните периоди от 2006 до 2008 г. включително, за които е безспорно установено с влязло в законна сила съдебно решение, че жалбоподателят е получавал имущество и средства от престъпна дейност, не е налице данъчна основа, формирана от облагаеми по закон доходи, като размерът на отнетото имущество е в достатъчни размери, за да обоснове наличие на средства за издръжка и извършване на други разходи, поради което не може да се приеме, че е налице необхванато от констатациите на органите в производството по ЗОПДИППД (отм.) друго имущество, подлежащо на облагане За данъчните периоди 2009 и 2010 г. са изложени мотиви, че за тях няма данни спрямо лицето да са образувани производство по ЗОПДИППД (отм.), поради което получените средства представляват облагаем доход, освен ако не се докаже, че същите попадат в някоя от хипотезите по чл. 13 от ЗДДФЛ /необлагаеми доходи/. Съобразявайки събраните доказателства по време на ревизията първоинстанционният съд е приел, че констатациите за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК са законосъобразни и обосновани, поради което в тази част като неоснователна жалбата следва да бъде отхвърлена. По жалбата на Никола Алексиев Николов В касационната жалба на Никола Алексиев Николов се развиват оплаквания за неправилност на решението в посочената му част поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Систематизирани, оплакванията се изразяват в няколко точки: - изложените мотиви от съда, свързани с уважаването на възражението за конфискувано имущество по реда на ЗОПДИППД (отм.) се отнасят и за следващия период от 2009 и 2010 г. поради липса на промяна във фактическата обстановка; придобитият имот чрез кредит от банка е отдаден под наем, които наем се използва за погасяване на задълженията към банката, поради което не остава никаква част от наема като личен или на семейството доход; по закон данъкът се изплаща от наемателя, и след като той е платен, няма как да съществуват задължения в по-голям размер. Направените оплаквания са неоснователни. Решението на административния съд в отхвърлителната му част е правилно и законосъобразно. От данните по делото не се установява за 2009 и 2010 г. спрямо жалбоподателя да е налице производство за отнемане на имущество по реда на ЗОПДИППД (отм.). С оглед на това правилно е прието от първоинстанционния съд, че по аргумент от противното получените от лицето доходи за този период подлежат на облагане, освен ако не попадат в някоя от хипотезите по чл. 13 от ЗДДФЛ. Изложените в жалбата аргументи, че лицето е подпомагано в издръжката си от свои пълнолетни низходящи е неподкрепено с надлежни доказателства, от което следва, че не е оборена констатацията на РА, че са налице укрити доходи. Направените възражения, свързани с доходи от наем от недвижим имот, също са неоснователни. От данните по делото се установява, че самият жалбоподател е декларирал въпросните наеми като доход с подаване на декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, но не е внесъл дължимия данък. От друга страна доходите от наем или от друго възмездно предоставяне на ползване на права или имущество са облагаем доход по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ, като от гледна точка на закона е без значение за какво е използван получения доход от наеми. От това, че с наемът от недвижимия имот са били погасявани задължения по договор за банков кредит, не следва, че жалбоподателят в качеството си на наемодател не е получил доход, който да подлежи на облагане. Като правилно и законосъобразно в отхвърлителната му част, в това число и в осъдителната част за разноските, решението на Административен съд - Велико Търново следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. При този изход на процеса Никола Алексиев Николов следва да бъде осъден да заплати на Д "ОДОП" - В. Търново разноски по делото в размер на 125,36 лв. По жалбата на Д "ОДОП" - гр. Велико Търново Жалбата е основателна, а решението на административния съд в отменителната му част е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения. В жалбата се правят оплаквания за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Основното водещо оплакване е за допуснато нарушение на материалния закон. Излагат се аргументи за несъгласие с изводите на съда, че ревизионно производство за доходи от престъпна дейност може да се води само при неуспешно проведено производство за конфискация на имущество по реда на ЗОПДИППД (отм.). Посочва се още, че наличието на приключило с влязло в законна сила решение производство по реда на ЗОПДИППД (отм.) не е пречка да бъде извършена и данъчна ревизия. Излагат се и доводи, че ревизираното лице не е направило възражение, че установеното по време на ревизията превишение на приходите над разходите за 2006, 2007 и 2008 г. е в резултат на доходи от престъпна дейност, като се вземе предвид и обстоятелството, че Никола Алексиев Николов е осъден за извършено престъпление през 1993 г. Посочва се и това, че за периода след 15.04.2008 г. няма извършена конфискация, а данъчната основа за нея година е формирана преимуществено от недостиг на парични средства след тази дата, за 2007 г. и 2008 г. в данъчната основа участват и получени от лицето доходи от наем след приспадане на нормативно установените разходи. По така направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: От тълкуването на разпоредбите на ЗОПДИППД (отм.) и тези на данъчните закони /ЗОДФЛ (отм.), ЗДДФЛ, ДОПК/ следва изводът, че същите имат различен предмет и цели, т. е. производството по отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, е различно от производство по определяне на задължения за данъци, в частност за данък общ доход. По това виждане не съществува спор между страните по делото. Спорът между тях се свежда до това в допустимо ли е провеждането на данъчно производство, при наличие на производство по отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. Настоящата инстанция намира, че на този въпрос следва да бъде даден положителен отговор, по следните съображения: Нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) определя, че с този закон се уреждат условията и редът за налагане на обезпечителни мерки и отнемане в полза на държавата на имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност. Според алинея втора от същия член, на отнемане по реда на този закон подлежи имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност, което не е възстановено на пострадалия или не е отнето в полза на държавата, или конфискувано по други закони. Дефинирайки предмета на отнемане в глава втора, раздел втори от закона, чл. 4, ал. 1 определя, че по реда на този закон се отнема имущество, придобито през проверявания период от лица, за които е установено, че са налице основанията по чл. 3 и в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че придобито то е свързано с престъпната дейност на лицата, доколкото не е установен законен източник. Независимо от наличието на противоречива съдебна практика на гражданските съдилища по въпроса следва ли да е налице причинна връзка между извършена престъпна дейност и получените доходи, от тълкуването на разпоредбата следва изводът, че едно лице може да има в определен период както доходи от престъпна дейност, така и доходи от типа, посочени в чл. 10 от ЗДДФЛ, съответно чл. 10 от отменения ЗОДФЛ, като съотношението между тях е въпрос на доказване. Приетото от първоинстанционният съд, че за доходи от престъпна дейност може да бъде извършена ревизия само в случаите, когато производството по ЗОПДИППД (отм.) приключи без решение, е обосновано и в съответствие с разпоредбата на чл. 31 от посочения закон. Наличието на имущество и средства, придобити чрез престъпна дейност не изключва възможността за същия период лицето да има и доходи от законен източник. По тази причина не могат да бъдат споделени изводите на административния съд, че предвид обема на конфискуваното имущество следва да се приеме, че за ревизираните периоди 2006 - 2008 г. лицето е имало достатъчно доходи, с които да покрива издръжката и разходите за живот. Ревизионният акт е издаден в производство по чл. 122 и сл. от ДОПК, първоинстанционният съд е приел, че са налице хипотези по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК, поради което при условията на чл. 124, ал. 2 от същия закон фактическите констатации на ревизионния акт при извършена ревизия по чл. 122 се смятат за верни до доказване на противното и в тежест на задълженото лице е да обори тези констатации. По изложените мотиви следва да бъде прието, че не съществува пречка да бъде извършена и данъчна ревизия за същия период, за които има образувано производството по ЗОПДИППД (отм.), като бъде съобразен резултата от това производство. В тази връзка първоинстанционният съд правилно е отбелязал, че при провеждане на ревизията не са били съобразени решенията по конфискацията на имущество, но в нарушение на нормата на чл. 160, ал. 1 от ДОПК този въпрос не е бил обсъден от съда. Представените по делото копия от решения на Великотърновския окръжен и апелативен съдилища и на Върховния касационен съд от производството по ЗОПДИППД (отм.) са нечетливи, с отпечатани нечетни и неотпечатани четни страници, поради което не могат да служат като годно доказателство по отношение на конфискуваното от Никола Алексиев Николов и други лица имущество. При условията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК фактическите констатации на ревизионния акт при извършена ревизия по чл. 122 се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено със събраните доказателства. В този смисъл в тежест на данъчно задълженото лице е да обори тези констатации чрез допустими доказателствени средства, в това число и за установяване на това, налице ли е съвпадение между имущество и доходи, които са конфискувани в производство по реда на ЗОПДИППД (отм.) и имущество и доходи, които са включени в данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. По този въпрос няма произнасяне от първоинстанционния съд, което обстоятелство следва да бъде квалифицирано като съществено процесуално нарушение. То обуславя необходимостта от отмяна на решението в отменителната му част и при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК връщане на делото в тази му част за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Предвид даденото тълкуване на материалния закон при новото разглеждане на делото следва да бъде изследван въпросът налице ли е съвпадение между имуществото и доходите на ревизираното лице Никола Алексиев Николов, които са били конфискувани в полза на държавата по реда на ЗОПДИППД (отм.) и имуществото и доходите, които са били предмет на ревизията за данъчни периоди 2006, 2007 и 2008 г., като при необходимост по преценка на съда може да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза. При установяване на имущество и доходи от ревизирания период, които не са обхванати от производството по ЗОПДИППД (отм.), ревизията е процесуално допустима и върху тях се дължат съответния данък общ доход и лихви. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по въпроса за разноските за тази част от спора, в това число и разноските за настоящата съдебна инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 и чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,