Решение № 202 от 24.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1193/2010 г.

Решение № 202 от 24.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1193/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по чл. 290 - чл. 293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от Н. К. И., чрез пълномощника му адвокат М. К., против решение от 3.06.2010 г., постановено по гр. д. № 227 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Шумен, с което е оставено в сила решение № 160 от 18.07.2008 г. по гр. д. № 2746/2007 г. на Районен съд-Шумен за отхвърляне на предявения от Н. К. И. против [община] установителен иск за собственост на недвижим имот, намиращ се в землището на [населено място], обл. Шумен, местността "К.", съставляваща имот №, представляващ лозе и овощна градина с площ от 1.051 дка, при посочени граници. В касационната жалба са наведени доводи за неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго за уважаване на иска. Ответникът по жалбата [община] не изразява становище в настоящото производство. С определение № 201 от 24.02.2011 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поради наличието на противоречиво разрешаван правен въпрос относно собствеността на имоти в процесната местност, които не са били заявени и съответно възстановени по реда на ЗСПЗЗ и с оглед регламентацията на чл. 19 ЗСПЗЗ. Искът е основан на твърденията, че ищецът Н. К. И. е закупил неформално имота през 1991 г. от Ж. А. Б., б. ж. на [населено място], след което установил незабавно владение като го засял с лозе и овощна градина и до настоящия момент го владее като свой собствен, без някой да оспорва собствеността му, но когато се опитал да се снабди с нотариален акт за придобитите по давност права, установил, че през 2005 г. ответната община съставила акт за общинска собственост на основание чл. 19 ЗСПЗЗ, макар имотът никога да не е бил в ТКЗС или в някакво друго подобно образование или кооперация. В. съд е обсъдил събраните доказателства - установяващи актуването на имота като общинска собственост през 2005 г., състоянието на ползваната от ищеца част от 672 кв. м. /лозе и овощна градина/ и свидетелските показания, че ищецът закупил имота през 1991 г., обработил го и засял лозе и овощна градина и че имотът никога не е бил в ТКЗС, както и останалите имоти в местността, които са били на частни лица - но е приел, че не е установено чрез пълно и пряко доказване, че ищецът е имал намерение да държи имота за себе си /не го е декларирал, не е заплащал данъци, не е оспорил проекта за плана за земеразделяне, изготвен още през 1994 г., а и липсва писмено доказателство, от което да се установява евентуално възможно деривативно придобиване с оглед обективираното негово поведение/, липсват доказателства и, че имота, който е земеделски не попада в приложното поле на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ, съответно на чл. 5, ал. 2 ЗВСВОНИ, а напълно възможно е имотът да е бил предоставен за ползване на лицето, от което го е купил ищецът и да е подлежал на реституция, поради което пасивното процесуално поведение на ищеца в тази насока, води до извода за невъзможност за придобиването на имота по давност. Счетено е и, че установеното ползване само на част от имота, която не е годен обект на придобивна давност, доколкото в случая не се касае за обезщетяване с възможност за предоставяне на идеални части, не би могло да се наложи въпреки волята на страната принудителна съсобственост, а предоставянето на конкретно държаната част от имота, неминуемо води до разделянето му към настоящия момент, при действието на ограничение за минималния размер на новообразуваните имоти. С решение № 337 от 17.05.2007 г. по гр. д. № 242/2006 г. на Районен съд-Шумен и решение № 888 от 29.11.2007 г. по гр. д. № 806/2007 г. на Районен съд-Шумен са уважени установителни искове за собственост за имоти в същата местност въз основа на давностно владение, основани на твърдения, идентични с тези по настоящото дело - закупуване на имота без спазване на изискуемата форма, установено владение и възникване на правния спор след актуване от страна на [община], въпреки, че имотите не са влизали и не са обработвани от ТКЗС. Правилна е практиката по № 337 от 17.05.2007 г. по гр. д. № 242/2006 г. на Районен съд-Шумен и решение № 888 от 29.11.2007 г. по гр. д. № 806/2007 г. на Районен съд-Шумен. Преценката дали даден имот може да бъде обект на придобивна давност се прави въз основа на действащата в периода на владение нормативна уредба и доказателствата по делото. Земеделски имот може да бъде владян, ако същия не е бил коопериран и е бил частна собственост, т. е. запазил е своята индивидуализация в реални граници и ако в съответния период на владение не е съществувала нормативна забрана за придобиване по давност. По основателността на касационната жалба: В. решение е постановено при наличието на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В нарушение на процесуалните правила въззивният съд е направил изводите си не върху доказателствата по делото, обсъдени във връзка с доводите на страните, а въз основа на предположения за факти, които не са били твърдяни в процеса, поради което необосновано е приел, че е вероятно имотът да е бил предоставен за ползване на праводателя на ищеца и да е подлежал на реституция, респективно, че е възможно да попада в приложното поле на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ или чл. 5, ал. 2 ЗВСВОНИ. Имотът е бил актуван като общинска собственост през 2005 г. на основание чл. 19 ЗСПЗЗ, чиято редакция към този момент е предвиждала, че общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците и след изтичането на 10-годишен срок от влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници тези земи стават общинска собственост, а следователно по делото не е било спорно, че процесният имот не е бил заявен за реституиране по реда на ЗСПЗЗ. От доказателствата по делото - свидетели и експертно заключение - се установява, че имотите в местността "К. " не са били кооперирани, а са били частна собственост, като ищецът е закупил мястото с неформален договор през 1991 г., облагородил го, засаждайки лозе и овощна градина и ползва площта от 672 кв. м. до настоящия момент, като същата е оградена и се отграничава по контури и трайни насаждения от останалата площ, включена в имот № по картата на възстановената собственост. В периода от 1991 г. до настоящия момента не съществува забрана за придобиване по давност на земеделски имот, който не е бил коопериран и е бил собственост на частно лице, поради което не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Съгласно презумпцията на чл. 69 ЗС ищецът има качеството владелец, от което следва, че е установен фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС и същия е придобил собствеността чрез осъществено явно, спокойно и непрекъснато владение в изискуемия от закона срок. Обстоятелството, че владението е осъществявано само върху площ от 672 кв. м. не е пречка за придобиване правото на собственост, а съответно неправилни за изводите на съда, че тази част не може да бъде годен обект на придобивна давност, тъй като води до разделяне на имота, при действието на ограничение за минималния размер на новообразуваните имоти. В случая се касае не до реално разделяне на вече обособен земеделски имот, в който случай важат ограничения за минимални размери на новообразуваните имоти, а до притежаване на правото на собственост върху част от земната повърхност /каквото е легалното определение за поземлен имот съгласно чл. 24, ал. 2 З./, като липсва нормативно ограничение за минимална площ на земеделски имот като самостоятелен обект на правото на собственост, а обстоятелството, че при изработване на картата на възстановената собственост не са отчетени действителните граници на придобитото от ищеца право на собственост и имотът е заснет с площ по-голяма от действителната съобразно границите на правото на собственост, е изцяло неотносимо при преценка основателността на настоящия иск. С оглед изложеното въззивното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се уважи предявения установителен иск за собственост, като имотът се опише съобразно установените в настоящия процес площ и граници на собственост. На ищецът следва да се присъдят и направените в хода на делото разноски. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение