Определение № 2384 от 07.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2865/2023 г.

ВКСIII гражданско отделение07.08.2023 г.докладчик Таня Орешарова

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА определение № 50063 от 29.03.2023 г., постановено по гр. д. № 1679/2021 г. на Върховен касационен съд, IV г. о. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от И. В. К., срещу определение № 50063 от 29.03.2023 г., постановено по гр. д. № 1679/2021 г. на Върховен касационен съд, IV г. о., с което е оставена без разглеждане молба с вх. № 508772/31.10.2022 г., подадена от жалбоподателката, за изменение на постановеното по делото решение № 64 от 08.08.2022 г. в частта за разноските. В частната жалба се излагат съображения, че обжалваното определение е неправилно. Посочва, че в хода на всяка съдебна инстанция жалбоподателят е възразявал за прекомерност на адвокатското възнаграждение като несъобразено с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за определяне размерите на минималните адвокатски възнаграждения. В жалбата се твърди още, че процесното дело не е с особена юридическа сложност, което да определя размер над минималния. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по частната жалба – „Електроразпределение Север“ АД е подал писмен отговор, в който моли частната жалба да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе по частната жалба, съобрази следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение при спазване на едноседмичния преклузивен срок. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: Производството по гр. д. № 1679/2021 г. по описа на ВКС, IV г. о., е образувано по депозирана касационна жалба от „Електроразпределение Север“ АД срещу решение № 260001 от 04.01.2021 г., постановено по гр. д. № 675/2020 г. по описа на Окръжен съд – Русе, с което е прието за установено, че ищцата И. В. К. не дължи на ответното дружество сумата от 7559,08 лв., представляваща извършена корекция по сметка за потребление на електрическа енергия за минал период. С постановеното решение № 64 от 08.08.2022 г. на ВКС, IV г. о., е отменено решението на въззивния съд и делото е решено по същество, като искът по чл. 124 ГПК е отхвърлен. Ищцата И. К. е осъдена да заплати на „Електроразпределение Север“ АД сумата в размер на 5778,40 лв., направени разноски пред всички инстанции. С молба по чл. 248, ал. 1 ГПК касаторът е поискал съдът да му присъди и платената държавна такса за допускане до касационно обжалване в размер на 30,00 лв. С молба с вх. 508772/31.10.2022 г. (подадена по пощата на 27.10.2022 г.) ответницата по касация И. В. К. е поискала изменение на постановеното решение в касационното производство в частта за разноските. Съдът е уважил направеното искане на касатора с мотиви, че на „Електроразпределение Север“ АД се дължат разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в това число и платената държавна такса и е оставил без разглеждане искането на ответницата по касация за изменение на решението в частта за разноските като подадено извън предвидения за това срок. Постановеното определение е правилно. С оглед разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Решение № 64 от 08.08.2022 г. на ВКС, IV г. о., е постановено по реда на чл. 290 ГПК и то не подлежи на обжалване, поради което изменение на решението в частта за разноските може да се иска в едномесечен срок от постановяването му – до 08.09.2022 г. Касаторът „Електроразпределение Север“ АД е спазил срока да направи искане за допълване на решението в частта за разноските с размера на платената държавна такса. И. В. К. за първи път е подала молба по пощата на 27.10.2022 г. с искане за изменение на решението в частта за разноските, което е станало след изтичането на преклузивния срок. Поради това съдът правилно е определил искането за недопустимо и го е оставил без разглеждане. Поради изложеното обжалваното определение № 50063 от 29.03.2023 г., постановено по гр. д. № 1679/2021 г. на Върховен касационен съд, IV г. о., следва да бъде потвърдено. Воден от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

Цитирани разпоредби

6