Определение № 891 от 05.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 217, ал. 4 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба на „Престиж Бизнес -93“ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, [улица], [номер] представлявано от Г. Д. Ш., подадена чрез процесуален представител адв. А. Цветков против определение №1311 от 05.12.2024 г. на Комисия за защита на конкуренцията, в частта на т. 1, с която е оставено без уважение искането му с вх. №към КЗК-845/20.11.2024г., за изменение в частта за разноските по т. 5 от диспозитива на Решение №1169 от 07.11.2024 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка №КЗК-845/896/2024г. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 във вр. с чл. 236 от АПК. Претендира се отмяната му, в частта на т.1. Ответникът по частната жалба – Директора на професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Васил Левски“ – гр. Благоевград, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима. Същата е подадена срещу подлежащо на обжалване определение, за което е предвидена изрична обжалваемост в закона – чл. 217, ал. 4, изр. 2 от ЗОП. Частната жалба е подадена в срока по чл. 216, ал. 1 във връзка с чл. 217, ал. 4, изр. 2 от ЗОП и от страна по делото, за която обжалваното определение е неблагоприятно. Затова частната жалба подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Обжалваното определение е постановено в производството по чл. 217, ал. 4 във вр. с ал. 1 и ал. 2 от ЗОП във връзка с депозирана молба от „Престиж Бизнес -93“ООД с искане за изменение на решение №1169 от 07.11.2024 г. по преписка №КЗК-845/896/2024г. на КЗК, в частта за разноските по т.5, с която са възложени на Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Васил Левски“ – гр. Благоевград да заплати на „Престиж Бизнес - 93“ООД направените в производството разноски в общ размер от 3700 лв., представляващи 1700 лв. за платена държавна таса и 2000 лв. адвокатско възнаграждение по жалба с вх. №ВХР-1792-19.09.2024 г. и по т. 6, с която са възложени на Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Васил Левски“ – гр. Благоевград да заплати на „Престиж Бизнес - 93“ООД направените в производството разноски в общ размер от 3700 лв., представляващи 1700 лв. за платена държавна таса и 2000 лв. адвокатско възнаграждение по жалба с вх. №ВХР-1929-08.10.2024 г. По отношение на искането за изменение в частта за разноски по т. 6 от диспозитива на решението е прието за недопустимо, тъй като същото е просрочено, а по отношение на искането за изменение в частта за разноските по т. 5, КЗК е приела същото за допустимо, но неоснователно. За да достигне до този резултат КЗК е приел, че присъдените разноски са правилно определени в размер от 3700 лв., представляващи 1700лв. платена държавна такса и 2000 лв. адвокатско възнаграждение, като размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с предмета на производството, след като е взето предвид възражението за прекомерност и минималния размер на възнаграждението, определен в чл. 8, ал.2, т. 5 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери за адвокатски възнаграждения. КЗК е счела, че в подадената от дружеството молба за изменение в частта за разноските не са изложени конкретни доводи относно фактическата и правна сложност на производството, които да обосновават присъждане на адвокатско възнаграждение в пълния му размер, като единственото твърдение в тази посока се отнася посочване на допуснатите от възложителя 7 нарушения, които органа по преразглеждането е обсъдил в решението си. На следващо място Комисията е приел, че цитираната съдебна практика в подкрепа на искането за изменение на решението в частта за разноските не следва да се обсъждана, доколкото преценката на органа по преразглеждане се осъществява въз основа на спецификата на всеки конкретен случай, поради което КЗК е оставила без уважение искането с вх. № към КЗК-845/20.11.2024г., за изменение в частта за разноските по т. 5 от диспозитива на решението постановено от КЗК. Обжалваното определение е правилно като непротиворечащо на материалния закон и обосновано от данните по преписката. С частната жалба се преповтарят мотивите на жалбоподателя, релевирани пред Комисията за защита на конкуренцията в молбата по чл. 217, ал. 2 от ЗОП. Съгласно чл. 217, ал. 1 от ЗОП Комисията за защита на конкуренцията се произнася по отговорността за разноските в съответствие с уреденото в глава 27 ЗОП и при условията и по реда на чл. 143 от АПК. Последната разпоредба в своята ал. 1 разпорежда, че когато съдът отмени оспорения административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал оспорения акт. В настоящата хипотеза с т.1 от решението чието изменение се иска е отменено решение № РД-08-1029/10.09.2024г. на директора на Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Васил Левски“ – гр. Благоевград за класиране на участниците и определяне на изпълнител, след проведена процедура по вид „публично състезание“ за възлагане на обществена поръчка с предмет „Изработване на технически проект, строителство и въвеждане в експлоатация/издаване на разрешение за ползване на малък физкултурен салон на Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Васил Левски“- Благоевград“, открита с Решение №F549524/09.07.2024 г. на възложителя, вписана в регистъра по обществени поръчки към АОП под уникален номер 04321-2024-0002. Предвид този изход на спора, по отношение на претендираните от дружеството- жалбоподател разноски приложение намира разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, съобразно която когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. С т. 5 от решението си КЗК е присъдила на дружеството жалбоподател сторените разноски за заплащане на държавна такса в пълен размер, но предвид своевременно направеното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, е присъден по-нисък размер на разноските за заплатено възнаграждение за един адвокат, като последното е намалено на 2000 лева. С оспорената част пред настоящата инстанция определение КЗК е оставено без уважение направеното от дружеството-жалбоподател искане решението в частта му за разноските да бъде изменено като на дружеството се присъди пълния размер на заплатеното адвокатско възнаграждение. За да достигне до този извод, КЗК е изложила мотиви, че в настоящата хипотеза минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 1 500 лева, тъй като следва да намери приложение разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1). Съобразно цитираната норма, в производствата по обжалване на решението за откриване на процедура, решение за избор на изпълнител или за прекратяване на процедурата на възложител по Закона за обществените поръчки възнаграждението се определя по реда на чл. 8, ал. 1 върху интереса, по който е определена държавната такса за производството; в останалите случаи на обжалване на решения на възложителя – 1500 лв.. Този извод на Комисията е в пълно съзвучие с безпротиворечивата и последователна практика на Върховния административен съд, в която многократно и детайлно са анализирани нормите на Наредбата във връзка със Закона за адвокатурата и въз основа на този анализ се приема, че прогнозната стойност на обществена поръчка или на обособена позиция не следва да се приравнява на цена на обжалваемия интерес. Според практиката на съда, прогнозната стойност е предвиждане (планиране) на средствата за финансиране на съответната обществена поръчка, включително разчетените средства по бюджета на възложителя, без същата да се идентифицира с пазарната цена на услугата. Именно защото тази стойност е "прогнозна", а не абсолютна, тя не може да се приеме за "определена" по смисъла на Наредбата. В този смисъл са определение № 8015/23.09.2022 г. по адм. дело № 8166/2022 г., определение № 2534/17.03.2022 г. по адм. дело № 12284/2021 г., решение № 12788/15.12.2021 г. по адм. дело № 11148/2020 г., решение № 10108/06.10.2021 г. по адм. дело № 8095/2021 г., определение № 7416/18.06.2021 г. по адм. дело № 13339/2020 г., определение № 314/12.01.2021 г. по адм. дело № 13266/2020 г., определение № 10821/11.09.2017 г., решение № 7842/29.06.2015 г. по адм. д. № 9748/2014 г., решение № 2261/29.02.2016 г. по адм. д. № 10528/2015 г. постановени от Върховния административен съд. В цитираните съдебни актове изрично се приема, че с изменението на Наредбата не се преодолява противоречието на чл. 8, ал. 2, т. 5, предл. 1 от нея с предвиденото в Закона за адвокатурата. В този смисъл са определение № 5782 от 01.06.2023 г. постановено по адм. дело № 4202/2023 г.; определение № 1901 от 21.02.2023 г. постановено по адм. дело № 1675/2023 г.; определение № 3604 от 04.04.2023 г. постановено по адм. дело № 3055/2023 г.; определение № 2663 от 14.03.2023 г. постановено по адм. дело № 2242/2023 г.; определение № 8972 от 27.09.2023 г. постановено по адм. дело № 8512/2023 г. и др. Предвид изложеното съдът приема за правилен изводът на КЗК, че в настоящото производство размерът на минималното адвокатско възнаграждение следва да се определи по правилото на чл. 8, ал. 2, т. 5, предл. последно от Наредбата. Направеното от страна на възложителя възражение за прекомерност е своевременно заявено и при преценката му КЗК е стигнала до обоснован извод, че претендираният размер на разноските за адвокатско възнаграждение – 8300 лв., не съответства на действителната фактическа и правна сложност на преписката. Постановеният от КЗК акт не е необоснован, доколкото дължимата съобразно чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс преценка на съотношението между претендираното адвокатско възнаграждение и действителната фактическа и правна сложност на преписката е извършена от комисията. В конкретната хипотеза следва да намери приложение и задължителното тълкуване, дадено с решението на СЕС по дело С-438/22, съобразно което наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на член 101, параграф 1 от ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. националния съд следва да откаже да приложи националната правна уредба, определяща минималните размери на адвокатските възнаграждения, дори когато те отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги (т. 3 от решението). Предвид изложеното определението в обжалваната му част е законосъобразно, поради което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 236 от АПК във вр. чл. 217, ал. 4, изр. 2 ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение,