Определение № 186 от 26.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 804/2012 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на Е. Л. И. от [населено място], чрез адв. М. У., с която моли постановеното по делото решение да се допълни като се присъдят направените от нейния доверител разноски в размер на 300 лв. Ответникът по молбата Й. Д. Ш., действащ като [фирма] от [населено място] не взема становище по нея. Върховният касационен съд, състав на 3-то год. приема следното: Молбата е подадена от надлежна страна по пощата на 15.12.2012 год. и е в срока по чл. 248ГПК, поради което е процесуално допустима. Същата е и основателна. Молителят е направил искане за присъждане на разноски. Същите са удостоверени с договор за правна помощ и възлизат на сумата 300 лв. С постановеното по делото решение съдът е оставил без уважение молбата на Й. Д. Ш., действащ като ЕТ „ Д. – Й. Ш. ” за отмяна на влязло в сила решение № 212/21.05.2012 год. по в. гр.д. №233/2012 г. на Благоевградския окръжен съд. Молителят е бил ответник по молбата за отмяна и с оглед изхода на делото, на осн. чл. 78 ,ал.3 ГПК има право на разноските ,които е направил в производството в т.ч. и за възнаграждение на един адвокат. С оглед на горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.