Определение № 182 от 28.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1015/2014 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.2 изр.1, във вр. с ал.1 т.2 от ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Г. П. Т. от [населено място] против разпореждане от 7.11.2013г. по ч.гр.д.№ 5631 по описа за 2013г.на Софийски градски съд, с което е върната частната му жалба с вх. № 1004719 от 1.02.2013г.против друго разпореждане от 16.01.2013г. по гр.д.№ 3723/12г. за прекратяване на производството. Счита така постановения акт за неправилен, поради което желае да бъде отменен, а делото върнато за произнасяне по същество по подадената жалба. Срещу подадената частна жалба не е постъпил отговор от ответната страна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, намира подадената частна жалба за неоснователна поради следното: Г. П. Т. е подал срещу прекратително разпореждане частна жалба с вх. № 1004719 от 1.02.2013г., която първоначално е оставена от СГС без движение за внасяне на държавна такса.След внасяне на държавната такса – частната жалба повторно е оставена без движение с разпореждане от 20.06.13г. за уточнение дали се претендира възстановяване на срок. Няма данни за връчване на съобщение за така дадените от съда указания, но от подадената от жалбоподателя Т. молба с вх.№ 91898 от 7.08.2013г. следва извод, че същия е бил запознат с тях. В посочената молба той е поискал удължаване на срока за изпълнение на дадените му указания. Същата молба е била резолирана положително като съдът е предоставил нов 20-дневен срок на страната за изпълнение на дадените указания, считано от 9.08.2013г. Единственото възражение, което жалбоподателят е изложил в сега подадената частна жалба е, че не му е съобщено за удължаването на срока. Възражението е неоснователно. Нормата на чл.63 от ГПК не предвижда задължение за съда да изпраща на страната съобщение, че е удовлетворил молбата й за продължаване на срока. По разпореждане на закона- новоопределеният срок тече от изтичането на първоначалния. Задължение на страната е да провери дали искането за продължаване на срока е уважено или е отхвърлено и какъв е размера на новоопределения от съда срок. С оглед цитираната законодателна уредба изпращането на съобщение е безпредметно, тъй като не би могло да се отрази на началния момент, а поради това и на крайния момент на течене на срока. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение