Определение № 2509 от 14.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1084/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. А. Т. и К. А. Т. срещу решение № 1345/28.11.2025 г., постановено по в. гр. д. № 1895/2025 г. на Пловдивския окръжен съд, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 2146/05.05.2025 г. по гр. д. № 17582/2024 г. на Пловдивския районен съд, са отхвърлени предявените от касаторите срещу "Електроразпределение Юг" ЕАД отрицателни установителени искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост на сумите от по 9 295,76 лв. за всеки един от тях от общата сума от 18 591 лв., представляваща стойността на начислена електроенергия по фактура № [ЕГН]/03.10.2024 г. за периода 17.08.2023 г. - 13.02.2024 г. за обект на потребление с ИТН 1279819, находящ се в [населено място], общ. Р., обл. П., [улица]. В изложението към жалбата се поддържат основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК. За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на III г.о., съобрази следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че ищците са наследници по закон на починалия на 21.08.2024 г. А. К. Т., който е бил потребител на електрическа енергия за битови нужди, доставяна в обект, представляващ двуетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], общ. Р., обл. П., [улица], присъединен към обслужваната от ответника електроразпределителна мрежа с ИТН 1279819 и клиентски № [ЕГН]. На 13.02.2024 г. била извършена проверка в процесния обект, при която било констатирано, че към входящия предпазител е присъединен преди електромера меден кабел със сечение 4х4 мм2, който захранва част от инсталацията на сградата, при което изразходваната електрическа енергия по този кабел не се отчита от електромера. След проверката присъединяването преди меренето е било отстранено. Въз основа на констативния протокол била съставена справка за коригиране на количеството електрическата енергия, като на абоната била начислена допълнително електрическа енергия на стойност 18 591,52 лв. за периода от 17.08.2023 г. до 13.02.2024 г., за която сума ответникът издал фактура № [ЕГН]/03.10.2024 г., в която било посочено, че същата е дължима поради установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия. Въззивният съд е приел за доказано въз основа на събраните по делото доказателства, че при извършената на 13.02.2024 г. проверка от служители на електроразпределителното дружество в процесния обект е констатирано неправомерно присъединяване към входящия предпазител на четирижилен меден кабел със сечение 4 мм2, който захранва част от обекта на ищците, като консумираната чрез него електрическа енергия не преминава през електромера, не се измерва от него и съответно не се отчита. За извършената проверка е съставен констативен протокол, който напълно отговаря на законовите изисквания за съставянето му. Проверката била извършена в присъствието на потребителя А. Т., който подписал констативния протокол без възражения, а това сочело, че същият бил съгласен с установеното при проверката. Показанията на разпитания като свидетел служител на ответника, подписал протокола, както и приетото по делото експертно заключение по изслушаната съдебно-техническата експертиза, потвърждавали констатациите на проверяващите, че допълнителният кабел е прекаран извън схемата на електромера, поради което не се касае за промяна в схемата на свързване на електромера, а за директно присъединяване на консуматори към електрозахранващата мрежа, което е довело до пълно неотчитане на електроенергията, преминала през този кабел. Според вещото лице по неправомерно присъединения кабел не се измерва консумираната в обекта електрическа енергия. В случая паралелно с надлежното присъединяване чрез електромер обектът е бил присъединен и директно към разпределителната мрежа, без преди това да е била проведена процедурата по чл. 4, ал. 1 от Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на потребители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителната мрежа. В този смисъл е налице нерегламентирано присъединяване към електроразпределителната мрежа на ответното дружество и консумиране на електрическа енергия, без тя да се заплаща. Поради това съдът е приел, че преизчислението на консумираната електроенергия следва да се извърши по правилата на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, а не по правилата на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, отнасящи се до промяна в схемата на свързване, каквато в случая не е констатирана. От събраните по делото доказателства съдът е приел, че не се установява да има намеса в свързването на процесния електромер към разпределителната мрежа, като същият отчита точно и няма никаква намеса по схемата му на свързване. При така установеното неправомерно присъединяване, на основание чл. 51 ПИКЕЕ, дружеството е извършило корекция на сметката на абоната за 180 дни назад, считано от 13.02.2024 г., като е издадена фактура № [ЕГН]/03.10.2024 г. за заплащане на сумата 18 591,52 лв., представляваща стойност на 47991 kWh неизмерена електрическа енергия за периода от 17.08.2023 г. до 13.02.2024 г. В тази връзка се посочва, че експертизата установява, че корекцията на сметката на абоната е правилно изчислена от ответното дружество по методиката, указана в чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ. За неоснователни са приети възраженията на жалбоподателите Т. за прилагане на методиката на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ – вещото лице е изяснило, че е налице директно присъединяване, при което се стига до пълно неотчитане на потребената електрическа енергия, поради което процесният случай попада в хипотезата на чл. 51 ПИКЕЕ. По-нататък съдът е изложил, че в случая без значение е конкретното потребление на обекта, защото то не може да бъде установено поради нерегламентираното свързване. Показанията от балансовия електромер, монтиран в трафопоста, също не могат да бъдат взети предвид при преизчисление на електроенергията, тъй като той не е средство за търговско измерване по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ПИКЕЕ. В тази връзка е намерено за неоснователно оплакването на жалбоподателите, че като не е представило справка за показанията на балансовия електромер ответното дружество е препятствало ищците да установят реално консумираната електроенергия в обекта за процесния период. Предвид изложеното, така предявените отрицателни установителни искове за недължимост на посочените суми са приети за неоснователни и като такива са отхвърлени. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение, с твърдения, че е нарушен материалният закон, допуснати са съществени нарушения на съдопроизводствените правила и решението е необосновано. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторите поддържат наличието на основанията по чл. 280, ал. 2, предл. 2 и предл. 3 и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Освен доводите на касаторите за вероятна недопустимост на въззивното решение и твърдението за неговата очевидна неправилност, в изложението са формулирани следните правни въпроси: 1."Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на решението си всички възражения и доводи на страните и събраните по делото доказателства?"; 2."Диспозитивното начало на чл. 6 ГПК прилага ли се по повод отговорът на ответника, въззивната му жалба, или е относим единствено към исковата молба, инициираща съдебното произодство?"; 3."Длъжен ли е въззивният съд да изложи самостоятелни мотиви в решението си и/или може да се приемат за такива мотиви преразказът на решението на районния съд и изразяване на подкрепа с неговите изводи?"; 4."В какво се изразявт правомощията на въззивната инстанция – това е втора инстанция по същество или задълженията й се изчерпват с проверка на правилността на първоинстанционния съдебен акт?"; 5."Как съдът достига до фактическите изводи, за да осъществи осъществяването или не на релевантни за спора факти и обстоятелства?"; 6."Задължен ли е съдът да квалифицира точно процесуалните действия, извършени от страните?". Ответникът по касация "Електроразпределение Юг" ЕАД възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Върховният касационен съд, състав на III г.о. намира, че не са налице поддържаните от касаторите предпоставки за допускане на касационното обжалване. Не съществува вероятност въззивното решение да е недопустимо, по твърденията на касаторите, че въззивният съд не се е произнесъл по направените във въззивната им жалба възражения. В тази връзка следва да се посочи, че липсата на произнасяне от страна на въззивен съд по релевираните от страните възражения и доводи е съществено процесуално нарушение, което обаче не води до недопустимост на съдебния акт. Недопустимо е съдебно решение, когато съдът се е произнесъл по непредявен иск или в нарушение на диспозитивното начало, а такива основания за недопустимост не се установяват по делото. Не е налице и очевидна неправилност на въззивното решение във връзка с възраженията на ищеца, че корекцията е следвало да се извърши по чл. 50, ал.2 ПИКЕЕ, както и че заради непредставянето на разпечатка от балансовия електромер, съдът е следвало да приложи чл. 161 ГПК. Съгласно пар.1, т.7 ДР на ПИКЕЕ разпечатката от балансовия електромер е без доказателствена стойност, тъй като балансовият електромер не представлява средство за търговско мерене. А корекцията по чл. 50, ал.2 ПИКЕЕ се извършва, когато е била извършена промяна в схемата за свързване и средството за търговско измерване не отчита точно или правилно преминалата ел.енергия. В случая е безспорно установено по делото, че промяна в схемата за свързване не е била извършена от електропреносното предприятие (липсва съгласувана процедура или едностранни действия на търговеца), както е установено и че средството за търговско измерване е било изправно. Във връзка с поставените първи, трети и четвърти въпрос, в обобщен вариант, касаещи задължението на въззивния съд да постанови решението си след обстоен анализ на всички събрани относими доказателства, като изложи собствени мотиви, които да съдържат самостоятелна преценка на доказателствата във връзка с твърденията и възраженията на страните, не се констатира неизпълнение от окръжния съд на тези негови задължения, нито противоречие с посочената от касаторите практика. Напротив, в съответствие със същата, съдът е извършил самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал, и след обсъждане на доводите и възраженията на страните, е изложил собствени мотиви по съществото на спора. Въззивният съд съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК се е произнесъл по спорния предмет на делото, очертан от въззивните жалби, след като е преценил всички относими доказателства и правнорелевантни факти, от които произтича спорното право; обсъдил е в мотивите на решението си доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и въведените от страните доводи и възражения. При осъществяването на тази своя решаваща дейност съдът е спазил правилата на формалната и правната логика, като е изложил обосновани фактическите констатации и правните изводи. Съдът се е произнесъл като въззивна инстанция, като сам е установил фактите по делото и е изградил свои правни заключения. Развил е съображения в рамките на надлежното му сезиране с двете въззивни жалби, като е обсъдил всички събрани доказателства в рамките на спорната пред него фактическа обстановка. Несъгласието на страната с извършената преценка на събраните по делото доказателства и формираните в тази връзка изводи на съда са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които обаче се проверяват в производството по чл. 290 ГПК, след допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса за приложимостта на принципа на диспозитивното начало. Така поставеният въпрос е израз на становището на касаторите, че въззивният съд не е обсъдил направените от тях оплаквания срещу решението на първоинстанционния съд. Изложеното по-горе обосновава извода, че въззивният съд е изпълнил задължението си да обсъди всички доводи и възражения на страните, поради което не е налице основание за допускане на касационното обжалване. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по последните два въпроса, тъй като същите са твърде общо поставени и жалбоподателите не ги привързват с конкретни оплаквания за възприетото от въззивния съд и не се сочи кои процесуални действия на страните съдът не е квалифицирал точно. Предвид изложените съображения не е налице основание за допускане на касационна проверка решението. Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК вр. с чл. 25 Наредба за заплащането на правната помощ, жалбоподателите ще следва да бъдат осъдени да заплатят на Електроразпределение Юг" ЕАД юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба в размер от 100 евро. Воден от горното, ВКС, състав на Трето Гражданско отделение