Определение № 130 от 20.10.2014 г. на ВКС по н. д. № 1569/2014 г.

С разпореждане № 370/08.09.2014 г., постановено по н.о.х.д. № 119/2014 г., на Чепеларския районен съд, съдебното производство е било прекратено и делото изпратено на ВКС за произнасяне по реда на чл. 43, т. 1 НПК. В съдебният акт е посочено, че с оглед процесуална икономия делото следва да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, тъй като по - голямата част от свидетелите са от друг съдебен район. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е дал писмено становище, че не е налице формалното основание на чл. 43, т. 1 НПК и искането не следва да бъде уважавано. Върховният касационен съд провери данните по делото, становището на прокурора и прие за установено следното: В мотивната част на посоченото разпореждане, съдията – докладчик по н.о.х.д. № 119/2014 г. по описа на Чепеларския районен съд е приел, че с оглед местоживеенето на участниците в процеса - свидетели, процесуалната икономия обуславя промяна подсъдността на делото. Искането за промяна на местната подсъдност, на основание чл. 43, т. 1 НПК, е ОСНОВАТЕЛНО. Тази разпоредба изисква много обвиняеми или свидетели да живеят в района на друг съд, което обстоятелство би могло да доведе до затруднения при разглеждане на делото. В конкретният случай, с оглед на посочените разпоредби, подсъдимата и 29 от свидетелите са с местоживеене в друг съдебен район – на Районен съд гр.Смолян. Освен това още пет от свидетелите са с местоживеене много по-близко до този съдебен район. Като се вземе в пред вид и това, че трима от експертите са от същия съдебен район, както и обстоятелството, че само осем свидетели са от района на искателя би следвало, че ще се затрудни развитието на процеса в Чепеларския съдебен район, поради което се налага промяна в подсъдността на делото. Същото следва да се изпрати за разглеждане от Смолянския районен съд. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ наказателно отделение