Определение № 479 от 04.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2277/2020 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 12 от 13.02.2020г. по гр.д. № 559/2019г. на Пловдивски апелативен съд. С него е постановена частична отмяна на решение № 115 от 10.07.2019г. по гр.д.№ 188/2017г. на Кърджалийски окръжен съд,а именно в частта, с която е признато за установено по отношение на Г. В. С., че Н. Й. С. е собственик, на основание трансформация на лични средства, за разликата над 31,03% идеални части до 65,52% идеални части от апартамент № 8, в [населено място], [улица], жилищен блок № 53, със застроена площ от 79,16 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, ведно с принадлежащите му избено помещение № 8 с полезна площ от 15,07 кв.м., таванско помещение № 8 с полезна площ от 17,48 кв.м., както и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж и вместо това е постановено отхвърляне на иска за тази разлика. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата част, с която е призната трансформация на лични средства до размер на 31,03% от правото на собственост, както и в частта, с която претенцията е отхвърлена над признатия от първата инстанция дял от 65,52% до пълния обем на правото на собственост. Срещу решението са подадени касационни жалби и от двете страни по спора. Ищецът по иска Н. К. М. обжалва решението в частта за отхвърляне на иска му. Релевира допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК като формулира пет правни въпроса: 1/ При наличие на множество доказателства, че договорът за кредит е изплатен изцяло с дарени средства от майката на Н. С., тези средства, с които е заплатен кредитът за недвижимия имот могат ли да се трансформират в лично имущество; 2/ Следва ли да се обсъдят всички писмени и гласни доказателства по делото, както и въведените твърдения и възражения на страните във въззивното решение или е достатъчно да се мотивира по същество актът на въззивния съд; 3/ Нищожно ли е решение, при което мотивите са съвсем кратки, а по определени оплаквания въобще липсват; 4/ Липсата на мотиви води ли до недопустимост и обезсилване на първоинстанционното решение или е основание за отмяната му като неправилно от въззивния съд; 5/ Задължен ли е при постановяването на решението си въззивният съд да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора по всички твърдения и възражения на страните; 6/действителната воля на въззивния съд обективирана ли е в мотивите и диспозитива на решението и действителната воля на съда намерила ли е пълен и ясен израз в диспозитива на съдебното решение; произнесъл ли се е съда по цялото искане на страната; 7/ допустимо ли е съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да прецени събрания доказателствен материал в съвкупност. Посочена е практика на ВКС. Ответницата по иска Г. В. С. обжалва решението в уважената част на иска. Моли за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите: 1/ По предявен иск по чл. 23, ал.1 СК и претенция на ищеца за покупка на имот по време на брака с лични негови средства, получени от дарение, следва ли той да установи, че дарената сума е действително вложена при покупката на имота; 2/ За доказването на реален договор за дарение и доказателствената стойност на разписката за дарение като частен документ, респ. може ли същата /разписката/ да се кредитира в частта й за целта на дарението и в частта, удостоверяваща даване и получаване на сумата, като се има предвид, че частният документ изхожда от страната по делото и неин близък; Доказва ли разписката за дарение реално влагане на дарените средства в закупуването на жилището, за което са дарени. Изтъква се противоречие със съществуващата до момента практика на Върховния касационен съд, която изисква не предположение, а категорично доказване произхода на средствата, с които е платена цената на имота. Страните взаимно оспорват жалбите си, молят да не бъде допуснато касационно обжалване по жалбата на насрещната страна и претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са допустими. Н. К. М. е предявил против бившата си съпруга Г. В. С. иск по чл.23, ал.1 СК за установяване пълна трансформация на лични средства при придобиване по време на брака на апартамент в [населено място], респ. за установяване, че изключителен собственик на жилището. Установено е, че апартаментът е закупен с договор от 27.11.2002г., на името на ищеца за сумата 23 200лв, от които 7 200лв. платени в брой, а разликата от 16 000лв. е изплатена посредством банков кредит от „Булбанк” АД. Според договора за банков кредит от същата дата Н. С. е кредитополучател, а Г. С. е солидарен длъжник. Твърди се от ищеца, че сумата 7200лв., заплатена в брой, представлява дарение от неговата майка; последната е заплатила и вноските по кредита също с дарствено намерение. Тезата на ответницата е, че жилището е придобито в резултат на съвместен принос като са вложени семейни средства. Въззивният съд е приел за доказано извършеното дарение на сумата 7200лв. посредством представената разписка за дарение от 15.10.2002г., според която Л. Ш. дарява на сина си сумата от 10 000лева за закупуване на жилище от Г. В.-С.. Съдът е ценил и свидетелските показания, които не установяват съпрузите да са разполагали с подобна сума, поради което е счел, че единствен източник за плащане на 7200лв. по договора за продажба, е дарението от майката на ищеца. С оглед на това съдът е намерил, че трансформация на лични средства е доказана от отношение на сумата 7200лв., платена в брой при сключване на договора. Тази сума съставлява 31,03% от цената на придобития имот и такава част от имота е лична собственост на ищеца. По отношение на останалата част от цената на апартамента, изплатена чрез банков кредит, съдът е посочил, че задължени лица по договора са и двамата съпрузи. Изплащането на вноските по кредита само от единия длъжник води до възникване на облигационни отношения помежду им, но не се отразява на вещните права върху закупения апартамент. Поради това в крайна сметка е приел, че искът е основателен за 31,03% от правото на собственост, а в останалата част не може да бъде уважен. С решението на първата инстанция, в частта която въззивният съд е отменил, е била приета трансформация на средства и за още 8000лв., представляващи сума, дарена от майката на ищеца за погасяване на кредита. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и 2 ГПК съдът намира, че такива не са налице. По жалбата на Н. С.. Първият правен въпрос, макар и поставен конкретно, е свързан с възможността да се извърши трансформация на лично имущество, придобито с кредитни средства, ако погасяването на кредита е извършено с подарени парични суми. Даденото от въззивния съд разрешение в отрицателен смисъл съответства на трайно установената практика на Върховния касационен съд. Съгласно указанията в ППВС № 5/1972г. дали недвижимият имот ще представлява съпружеска имуществена общност или лична собственост на един от съпрузите се определя към момента на придобиването му. След като при сключване на договора за покупко-продажба /който има транслативно-вещен ефект/, част от цената е заплатена със средства от заем, който ще бъде погасяван занапред от съпрузите, то е невъзможно към този момент да бъде взето предвид кой и с какви средства ще изплаща заема. Поради това се приема, че недвижимият имот, придобит със заем за нужди на семейството, е съпружеска имуществена общност, а изплащането на кредита само от един от съпрузите поражда единствено облигационни отношения. В този смисъл са мотивите в т.4 на Тълкувателно решение № 5/2013г. на ОСГТК - Облигационни отношения между съпрузите възникват при плащане на цената със заемни средства, когато задължението за връщането им е поето солидарно от двамата за нуждите на семейството - чл.32, ал.2 СК/ чл.25, ал.2 СК, отм./; в този случай изплащането на заема с лични на единия съпруг средства не променя възникналото в съпружеска общност вещно право. Следващият въпрос е формулиран така: следва ли при постановяване на решението съдът да обсъди всички доказателства по делото, наведените от страните твърдения и възражения на страните във въззивното решение или е достатъчно да мотивира акта си по същество. Въпросът изхожда от оплакванията, че решението е постановено, без да са обсъдени всички доказателства и без да е даден отговор на доводите и възраженията на страните. Всички останали въпроси също са свързани с доводите на касатора, че мотивите на съдебния акт са кратки и във връзка с това се отправя питане дали съдебният акт е нищожен, недопустим или неправилен; дали волята на съда е обективирана в мотивите и диспозитива; дали могат да се ценят само част от доказателствата, а не всички в съвкупност. Вярно е в случая, че мотивите на въззивния съд не са обстойни и пространни, но мотиви несъмнено са налице и те касаят съществените и решаващи за спора обстоятелства. Поради това не стои въпроса за нищожност или недопустимост на решението. Освен това, следва да се държи сметка, че съдът не е обсъждал голяма част от събраните доказателства - тези за изплащането на кредита, тъй като изначало е приел, че изплащането му не може да рефлектира върху вече придобитите от съпрузите вещни права върху имота. Именно затова мотивите са сравнително кратки, което не означава, че доказателствата са ценени избирателно, както счита касатора. Формулираните въпроси не са релевантни за спора, не са разрешени в противоречие с практиката и не са в състояние да обосноват допускане на касационен контрол. Няма съмнение каква е действителната воля на съда и тя е обективирана по надлежния начин. На основание изложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване по тази жалба. По жалбата на Г. В. С.. Повдигнатите в изложението въпроси касаят доказателствената сила на представената разписка за дарение и необходимостта да бъде доказано влагане на дарените средства за придобиването на имота. Въззивният съд е кредитирал разписката, удостоверяваща дарението на 10 000лв. от майката на ищеца, като е съобразил и гласните доказателства, приемайки, че не е доказано съпрузите да са разполагали с такава сума при сключване но договора и затова единствен източник за плащането на тази сума е дарението от майката на ищеца. Вярно е, че съдебната практика изисква доказване не само, че сумата е подарена на един от съпрузите, но и влагането й за придобиването на недвижимия имот. В случая това е сторено с показанията на свидетелите Ж. Р. и И. Д., така че не е налице отклонение от практиката по Решение № 84 от 26.04.2016г. по гр.д. № 4903/2015г. на І г.о. и Решение № 81 от 15.03.2011г. по гр.д. № 172/2010г. на І г.о. Предвид изложеното и по тази жалба липсват основания за допускане на касационен контрол. При този изход разноски на страните няма да се присъждат. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.